Стивън Кинг - За писането - Мемоари на занаята

Плахият събрат по перо пише: Срещата ще бъде проведена в седем часа, защото нещо му подсказва: „Изрази се по този начин и хората ще повярват, че наистина знаеш “. Прогонете тази предателска мисъл! Не бъдете страхливци! Изпънете рамене, вирнете брадичка и въведете ред в тази среща! Напишете: Срещата е в седем.Ето така, за Бога! Сега не се ли чувствате по-добре?

Не твърдя, че в езика няма място за страдателния залог. Представете си например, че някой умира в кухнята, но накрая се озовава някъде другаде. Трупът беше пренесен от кухнята в хола и беше положен на канапето.Спокойно може да се изразите така, макар че „беше пренесен“ и „беше положен“ ме дразнят ужасно. Приемливо е, но не съм очарован. Предпочитам сто пъти изречението: Фреди и Мира пренесоха трупа от кухнята в хола и го положиха на канапето.Защо трябва трупът изобщо да е подлог? Нали е мъртъв, да го вземат мътните!

Само две страници страдателен залог — с други думи, всички официални писма, писани някога, да не говорим за планините лоша литература — и ми иде да вия. Страдателният залог е слаб и обстоятелствен и често е истинско мъчение. Ето пример: Първата целувка винаги ще бъде помнена от мен, защото така бе започнат романът ми с Шайна.Ужас! Направо да ти се догади. Колко по-простичко — и по-мило и изразително — би било да се каже: Романът ми с Шайна започна с първата ни целувка.Пак не подскачам от радост, защото два пъти се употребява подлогът „с“, обаче поне се отървахме от гадния страдателен залог.

Може би сте забелязали също колко по-разбираема е една конструкция, когато се раздели на две мисли. Това прави нещата по-прости за читателя, а читателят винаги трябва да е основната ни грижа; без верните си читатели ние сме само квакащи гласове в нищото. А не винаги е удоволствие да си приемащата страна. Както пише Е. Б. Уайт в увода си към „Елементите на стила“ : „(Уил Стрънк) беше на мнение, че на читателя обикновено не му е лесно. Той го сравняваше със затъващ в блатото човек и смяташе, че е дълг на всеки, който се опитва да пише, да пресуши час по-скоро това блато и да изтегли давещия се на сушата или поне да му хвърли въже“. И не забравяйте: Писателят хвърли въжето, а не Въжето беше хвърлено от писателя. Умолявам ви, в името на Бога!

Друг съвет, който искам да ви дам, преди да преминем към следващото ниво на сандъчето с инструменти, е: Наречието не ви е приятел .

Наречията, както навярно си спомняте от ученическите си години, са думи, които поясняват глаголите, прилагателните и други наречия. Тези думички на английски обикновено завършват на —__ly__. Подобно на страдателния залог, наречията явно са измислени с грижа за плахия писател. Със страдателния залог авторът често дава израз на страховете си, че няма да го приема сериозно; така звучат малки момченца с бради, нарисувани с боя за обувки, или малки момиченца, които се препъват, покачили се на високите токчета на майчините си обувки. С наречията писателят (писателката) често споделя с нас опасението си, че не се изразява ясно или не успява да ни внуши идеята или образа си.

Вземете следното изречение: Той затвори здраво вратата. Всъщност не толкова ужасно изречение (в негова полза говори поне действителния залог), но запитайте се дали думата здравоизобщо трябва да присъства. Може би ще възразите, че изразява междинна фаза между Той затвори врататаи Той затръшна вратата. Разбира се, няма да ви противореча… но какво ще кажете за контекста? Какво ще кажете за целия показателен (ако не и натоварен с емоционален заряд) текст преди Той затвори здраво вратата? От него не става ли ясно как той е затворил вратата? И ако предходният текст е показателен, тогава думата здравоне идва ли в повече? Не е ли излишна?

Сега някой сигурно ще ме обвини, че съм досадник, който търси под вола теле. Това не е вярно! Убеден съм, че пътят към ада е постлан с наречия и никога няма да се уморя да го повтарям. Или, казано с други думи, наречията са като глухарчетата. Ако на моравата ви е поникнало едно — изглежда красиво и уникално. Но ако забравите да го изкорените, на следващия ден ще откриете пет… на по-следващия петдесет… и после, братя и сестри, моравата ви ще бъде тотално, изобилнои разточителноосеяна с глухарчета. Чак тогава ще осъзнаете, че това е плевел, но — уви!!! — прекалено късно.