Паулу Коелю - Захир

— За тебе е. Ти винаги си в контакт с продуктите, които природата ни дарява, и най-добре знаеш какво да направиш от това Божие творение.

Готвачът бил очарован от красивия грозд и го показал на помощника си. Гроздът бил толкова съвършен, че никой не можел да го оцени по-добре от клисаря, който пазел дарохранителницата и когото мнозина от монасите в манастира смятали за свят човек.

Клисарят на свой ред подарил грозда на най-младия послушник, за да му покаже Божията намеса и в най-дребните неща от Сътворението. Когато послушникът поел грозда в ръце, сърцето му се изпълнило с неземно блаженство, тъй като никога не бил виждал толкова красив грозд. Сетил се за деня, в който за пръв път дошъл в манастира, и за монаха, който му отворил вратата; именно този жест му позволил днес да е сред общност от хора, умеещи да ценят чудесата.

И тъй, малко преди да се свечери, той занесъл грозда на вратаря.

— Заповядай, да ти е сладко! Прекарваш по-голямата част от времето сам тук, гроздето ще те освежи.

Вратарят разбрал, че този дар наистина е бил предназначен за него, с наслада изял зрънцата му и заспал щастлив. По този начин кръгът бил затворен; кръгът от щастие и радост, който винаги се образува около човека, осъществил контакт с Енергията на любовта.

Жената, която се казваше Алма, разтърси дайрето.

— Всеки четвъртък ние чуваме по една история за любов и разказваме истории за липсата на любов. Когато видим това, което е на повърхността, постепенно ще разберем какво има под нея: нашите навици, ценностите ни. И когато успеем да проникнем под този слой, ще бъдем в състояние да открием себе си. Кой ще започне?

Вдигнаха се много ръце, включително и моята — за изненада на Мари. Отново стана шумно, хората се раздвижиха. Михаил посочи една красива висока жена със сини очи.

— Миналата седмица отидох на гости у един приятел, който живее сам в планината, близо до границата. Той е човек, който цени земните удоволствия и неведнъж е твърдял, че мъдростта, която някои претендират, че притежават, се дължи именно на факта, че са се наслаждавали на всеки един момент от живота си.

Още от самото начало тази идея никак не се хареса на мъжа ми: той го познаваше добре и знаеше, че любимото му занимание е да ходи на лов за птици и да съблазнява жени. Аз обаче трябваше да разговарям с нашия приятел, изживявах труден момент и само той можеше да ми помогне. Мъжът ми предложи да се консултирам с психолог, да предприема някакво пътуване, започнахме да спорим, скарахме се, но въпреки целия този натиск аз все пак отидох при нашия приятел. Той дойде да ме посрещне на летището, следобеда разговаряхме, вечеряхме, пихме, пак разговаряхме и аз си легнах. На другия ден, след като се наспах, се разходихме из областта и той ме закара до летището.

Щом пристигнах вкъщи, заваляха въпроси. Сам ли е бил? Да. Не е ли била там някоя негова любовница? Не. Пихте ли? Пихме. Защо не искаш да говорим за това? Но аз говоря точно за това! Били сте сами в една къща с изглед към планината, в доста романтична обстановка, не е ли така? Да, така е. И не сте правили нищо друго, освен да разговаряте? Нищо друго. Смяташ ли, че ти вярвам? Защо да не ми вярваш? Защото това противоречи на човешката природа — когато един мъж и една жена са заедно, пият заедно, говорят за интимни неща, накрая се озовават в леглото!

Съгласна съм с мъжа си. Противоречи на онова, на което са ни учили. Той никога няма да повярва на историята, която разказах, а тя е самата истина. Оттогава животът ни се превърна в ад. Може би нещата ще се оправят, но страданието е излишно, страданието заради това, което са нито обстоятелствата го позволят, те се озовават в леглото.

Ръкопляскания. Хората отново запалиха цигари. Чу се звън на бутилки и чаши.

— Какво е това? — попита ме тихо Мари. — Групова терапия на семейни двойки?

— Това е част от „срещата“. Никой не казва кое е правилно, кое е грешно, само разказват истории.

— Но защо го правят публично, по този неуважителен начин, пред хора, които пият и пушат?

— Може би защото е по-несериозно. А щом е по-несериозно, значи е по-лесно. А щом е по-лесно, защо тогава да не го правят по този начин?

— По-лесно? Сред непознати, които утре могат да разкажат тази история на мъжа й?

Междувременно бе започнал да говори някой друг и аз не успях да кажа на Мари, че това няма никакво значение: всички се бяха събрали тук, за да говорят за безразличие, маскирано като любов.

— Аз съм съпругът на жената, която разказа историята — представи се един господин, който беше с около двайсет години по-възрастен от красивата руса жена. — Всичко, което тя каза, е вярно. Ала има нещо, което тя не знае и което аз не посмях да й кажа. Ще го направя сега.