Паулу Коелю - Захир

— И защо е точно толкова? — обърнах се аз отново към чиновника.

— Защото такова е и разстоянието между колелетата на вагоните.

— Но нали колелетата на вагоните са на такова разстояние именно заради релсите?

— Вие смятате, че съм длъжен да знам всичко за влаковете само защото работя на тази гара? Нещата са такива, защото са такива!

Той вече не беше онзи щастлив човек, доволен от работата си; беше в състояние да отговори на един въпрос, но нищо повече. Помолих за извинение и през останалото време продължих да гледам релсите, усещайки интуитивно, че те искат да ми кажат нещо.

Колкото и странно да изглежда, релсите като че ли искаха да кажат нещо за моя брак — както и за всички бракове.

Актьорът пристигна — беше по-симпатичен, отколкото очаквах, въпреки голямата си популярност. Настаних го в любимия си хотел и се прибрах вкъщи. За моя изненада там ме чакаше Мари: поради лошото време снимките за филма й били отложени за другата седмица.

— Предполагам, че днес ще отидеш в ресторанта, понеже е четвъртък.

— Искаш ли да дойдеш и ти?

— Да. Ще дойда с теб. Освен ако не предпочиташ да отидеш сам.

— Предпочитам.

— Въпреки това смятам да дойда. Още не се е родил мъжът, който ще контролира действията ми.

— Знаеш ли защо разстоянието между релсите на влаковете е 143,5 сантиметра?

— Не, но мога да се опитам да разбера чрез интернет. Важно ли е?

— Много.

— Нека засега да оставим настрана релсите. Току-що разговарях с едни приятели, които са твои почитатели. Смятат, че човекът, който е написал книги като Време да раздираш, време да съшиваш , историята за пастирчето, както и за поклонението по пътя до Сантяго, е мъдрец и има отговори на всички въпроси.

— Което изобщо не е вярно, както знаеш.

— А кое е вярно тогава? Как така говориш на читателите си за неща, които са ти непознати?

— Не са ми непознати. Всичко, което съм написал в тях, е част от душата ми, уроци, които съм научил през живота си и които се опитвам да приложа и върху себе си. Аз съм читател на собствените си книги. Те ми разкриват нещо, което съм знаел, но не съм осъзнавал.

— А читателят?

— Мисля, че и с него е същото. Книгата — както и някой филм, мелодия, градина, гледка от планината — разкрива нещо. А да разкриеш означава да махнеш един воал и да сложиш друг. Да свалиш воала от нещо, което вече съществува, не е същото като да се опитваш да разкриеш на други тайната как да живеят по-добре.

В момента, както и на теб ти е известно, страдам от любов. Това може да не е нищо друго освен слизане в ада, но може да бъде и разкритие. Едва когато написах Време да раздираш, време да съшиваш , си дадох сметка за способността си да обичам. Научих това, докато вкарвах в компютъра думи и изречения.

— А духовната страна? Онова, което сякаш присъства на всяка страница от книгите ти?

— Започва да ми харесва идеята да дойдеш с мен тази вечер в арменския ресторант, защото ще откриеш, по-точно ще осъзнаеш три важни неща. Първо: в мига, когато човек реши да застане срещу даден проблем, си дава сметка, че е много по-силен, отколкото си е мислил. Второ: цялата енергия, цялата мъдрост извира от един и същ неизвестен източник, който обикновено наричаме Бог. Това, което се опитвам да направя, откакто започнах да следвам пътя си, е да прославям тази енергия, да се свързвам с нея всеки ден, да се оставя на знаците да ме водят, да се уча, докато правя — а не докато възнамерявам да направя — нещо. Трето: никой не е сам в нещастието си, винаги има още някой, който мисли, радва се или страда по същия начин, и това ни дава сили да се справим с предизвикателството, изникнало пред нас.

— А това включва ли и любовното страдание?

— Включва всичко. След като страданието е тук, по-добре е да го приемеш, тъй като то няма да си отиде само защото ти се преструваш, че не съществува. Ако си радостен, добре е да приемеш и радостта, макар и с опасението, че някой ден тя ще изчезне. Има хора, за които животът е единствено саможертва и отказ. Има хора, които се чувстват част от човечеството само когато са „щастливи“. Но защо ме питаш за тези неща?

— Защото съм влюбена и се страхувам, че ще страдам.

— Не се страхувай. Единственият начин да избегнеш страданието е да се откажеш от любовта.

— Знам, че Естер е тук. Освен за епилептичния припадък на момчето ти нищо друго не ми каза за срещата ви в пицарията. Това е лош знак за мен, но сигурно е добър знак за теб.

— За мен също може да е лош знак.