Харлан Коубън - Гората

Забелязвам крайчеца на белега — подава се изпод късия ръкав на блузата.

Помещението се завърта около мен.

Госпожа Перес каза, че белегът е върху дясната ръка. Но в такъв случай би следвало да съм го ударил с дясната, за да попадна в лявото рамо. А аз не постъпих така. Ударих го с лявата. По дясното рамо.

А сега имам и доказателство.

Белегът се намира върху лявата ръка на Джил Перес.

Майка му излъга.

И сега се питам защо.

На другата заран пристигам в кабинета си рано. След половин час ще призова Шамик Джонсън, пострадалата, пред съдебното жури. Преглеждам бележките си. Когато часовникът удря девет, не издържам. И се обаждам на инспектор Йорк.

— Госпожа Перес лъже — съобщавам аз.

Той изслушва обясненията ми.

— Лъже — повтаря той. — Не мислите ли, че изразът е малко пресилен?

— Вие как бихте се изразил?

— Може просто да е сбъркала.

— Сбъркала относно това върху коя ръка на собственото й дете има огромен белег?

— Че защо не? Тя и така вече знаеше, че това не е нейният син. Нормално е.

Не мога да приема подобен довод.

— Нещо ново по случая?

— Смятаме, че Сантяго е живял в Ню Джърси.

— Да не би да имате адреса му?

— Не. Но открихме приятелката му. Или поне я мислим за такава. Позната, във всеки случай.

— Как я намерихте?

— Чрез оня празен мобилен телефон. Тя самата се обади.

— И кой е той всъщност? Този Маноло Сантяго?

— Нямам представа.

— Приятелката не ви ли каза?

— Тя го знае само като Сантяго. Впрочем още нещо важно.

— Какво?

— Тялото е местено. Всъщност ние го знаехме от самото начало, но сега разполагаме с потвърждение. Съдебният медик стига до заключението — въз основа на следи от кървене и други глупости, от които нито разбирам, нито пък ме е грижа за тях, — че Сантяго е бил мъртъв от около час, преди да изхвърлят тялото му. Намерили са и някакви власинки и други неща, които по предварителни данни са от лека кола.

— Значи е бил убит, тикнат в багажник и захвърлен в Уошингтън Хайтс?

— Такава е работната ни версия.

— Имате ли представа за марката на колата?

— Още не. Според нашия човек трябва да е стара. Повече не може да каже, но по въпроса се работи.

— Колко стара?

— Нямам представа. Но не е нова. Оставете ме на мира, Коупланд.

— Мотивиран съм от доста сериозен личен интерес.

— Като отваряте дума за това…

— Какво?

— Защо не се притечете на помощ?

— В смисъл?

— В смисъл, че съм изправен пред заплетен случай. Сега имаме и евентуална връзка с Ню Джърси — там е живял навярно Сантяго. Или най-малкото, приятелката му живее там. А и само там се е срещала с него — в Ню Джърси.

— В моята област?

— Не, струва ми се, че в Хъдзън. А може би в Бъргън. Майната му, нямам представа. Но е достатъчно близо. Нека добавя още нещо в гювеча.

— Цял съм в слух.

— Сестра ви е живяла в Ню Джърси, нали?

— Да.

— Не попада в моята юрисдикция. Вероятно можете да заявите, че е във вашата, макар да не е. Подновете онова старо производство — друг надали ще има желание.

Обмислям предложението. Иска да ме изиграе. В известен смисъл. Надява се да свърша голяма част от черната работа и да му отстъпя славата на успеха. Което ме устройва напълно.

— Тая приятелка — обаждам се аз, — как й е името?

— Рая Сингх.

— Ами адреса?

— Ще говорите ли с нея?

— Ако не възразите.

— Стига да не ми пречите на разследването, правете каквото ви хрумне. Но мога да дам малък приятелски съвет.

— Дайте.

— Оня луд, Летния касапин, как му беше името?

— Уейн Стъйбънс — отвръщам.

— Вие го познавате, нали?

— Чели ли сте материалите по делото?

— Ъхъ. Здравата са ви притискали, а?

Още си спомням оня шериф Лоуъл с неговото скептично изражение. Разбираемо, естествено.

— Какво имате предвид?

— Само това: Стъйбънс продължава да иска отмяна на присъдата си.

— Той не е обвиняван за първите четири убийства — казвам аз. — Нямаше нужда от тях. Разполагаха със солидни доказателства във връзка с останалите.

— Знам. И все пак. Той има отношение към случая. Ако това наистина се окаже Джил Перес и Стъйбънс научи, това ще му бъде от полза. Разбирате ме, нали?

Внушава ми, че трябва да си трая, докато установя нещо по неопровержим начин. Ясно. Най-малко от всичко имам желание да помагам по какъвто и да било начин на Уейн Стъйбънс.

Оставяме слушалките. Главата на Лорън Мюз се показва през процепа на вратата.

— Нещо ново за мен? — питам аз.