Харлан Коубън - Гората

Гленда Перес се колебае. След това събира хартиите, натъпква ги в джоба си и се отправя към вратата. Слага ръка върху бравата и се обръща към мен.

— Нали си говорим в рамките на чистата хипотеза?

— Да.

— Ако брат ми е излязъл жив от онази гора, той не го е сторил сам.

Цялото ми тяло изтръпва. Не мога да помръдна. Не мога да проговоря. Опитвам се да кажа нещо, но от устата ми не излиза и звук. Срещам погледа на Гленда Перес. Тя отвръща на погледа ми. Кимва и аз виждам в очите й влага. Тя се обръща и натиска бравата.

— Не си правете шеги с мен, Гленда.

— Не си правя шеги, Пол. Знам само това: моят брат остава жив след онази нощ. Също като сестра Ви.

Когато Лорън Мюз пристига в района на стария лагер, денят отстъпва правата си на сянката.

Голяма табела съобщава: Жилищен комплекс „Лейк Шармен“. Теренът е огромен — тя знае това, — проснат по двата бряга на река Делауер, която разделя Ню Джърси от Пенсилвания. Езерото и жилищните сгради са откъм Пенсилвания. По-голямата част от гората е в Ню Джърси.

Мюз мрази горите. Обича спорта, но ненавижда така наречените природни красоти. Тя мрази насекоми и риболов, газене из реките и ходенето пеша из пресечена местност, издирването на археологически находки и мръсотията, ловните трикове и примамки, отстрелването на трофеи, съборите на открито и всичко онова, което тя привежда под общия знаменател „селяндурщина“.

Тя спира пред будката на охраната. Показва служебната си карта и очаква бариерата да отскочи нагоре. Това не става. Охранителят, един от онези подпухнали типове с осанка на тежкоатлети, прибира картата вътре и хваща телефона.

— Ей, бързам — сопва се тя.

— Не си преваряй опашката.

— Да не си преварям… — Мюз кипи от гняв.

Пред себе си вижда мигащи светлини. Полицейски коли, казва си тя. Много. Сигурно са събрали всички ченгета от петдесет километра околовръст.

Дебелакът оставя слушалката. Седи си в будката. Не идва при колата й.

— Ей, вие — подвиква Мюз.

Той мълчи.

— Ей, приятел, на вас говоря.

Той се извръща бавно към нея. Дяволите да ме вземат, казва си Мюз. Мъжагата се оказва младеж. Това е вече проблем. Ако имаш насреща си по-възрастен охранител, той е обикновено някой добронамерен чичко, който е вече пенсиониран от полицията и всичко му е дошло до гуша. Ако е жена? Най-често това са млади майки, решили да припечелят нещо допълнително. Но мъж в разцвета на силите си? В седем от десет случая той ще се окаже от най-опасните — дървена глава върху мускулна маса, чийто едничък блян е да стане полицай. Поради някаква причина това не се е получило. Мюз не иска да подценява собствената си професия, но когато един мъж жадува да бъде полицай, а не може, най-често за това има причина и е по-добре човек да стои настрана от него.

А какъв по-добър начин да си го върнеш тъпкано заради собствената си безполезност от това да накараш един главен следовател — жена главен следовател — да чака?

— Извинете — опитва пак Люси с една октава по-високо.

— Не можете да влезете сега — казва оня.

— Защо да не мога?

— Трябва да чакате.

— За какво да чакам?

— Да дойде шерифът Лоуъл.

— Шерифът Лобо 8 8 Герой-несретник от комедиен сериал — Б.пр. ли?

— Лоуъл. Каза да не пускам никого, без той да разпореди.

Грамадата си повдига панталона.

— Аз съм главният следовател на област Есекс — заявява Мюз.

Онзи се хили.

— Това тук да ви прилича на област Есекс?

— Аз изпратих онези вътре. Трябва да отида при тях.

— Не си преваряй опашката.

— Добре казано. — Кое?

— Това за опашката. Каза го вече два пъти. Много е смешно. Ама много. Мога ли да го използвам някой път, когато — нали разбираш, — когато дяволски ми се прииска да туря някого на място? Ще кажа, че съм го научила от тебе.

Той взема някакъв вестник и престава да й обръща внимание. Мюз обмисля възможността да счупи бариерата с колата.

— Имаш ли оръжие? — пита го тя.

Той оставя вестника.

— Какво?

— Оръжие викам. Имаш ли? Нали се сещаш — за компенсация на други недостатъци.

— Я си затваряй плювалника.

— Аз имам, да знаеш. И ще ти кажа следното: ако отвориш, ще ти дам да го подържиш.

Онзи не отговаря. Какво ще му дава да го подържи. Дали да не го гръмне?

Неосъщественият полицай се блещи насреща й. Тя почесва буза със свободната ръка, като преднамерено насочва кутрето към него. От целия му вид личи, че това го дразни ужасно.