Патриша Корнуел - Следа

— Не си ми споменавал, че си започнал да си бръснеш главата — отбеляза Скарпета.

— Не си ме питала.

— Е, сега те питам…

Зави на север и започна да се отдалечава от сградата по посока на Броуд Стрийт, постепенно увеличавайки скоростта.

— Проблемът с пълноценността — поясни неохотно Марино. — Когато косата ти не я бива, по-добре хич да я няма…

— Предполагам, че в това има логика — кимна Скарпета. — Поне толкова, колкото във всичко останало…

Седнал на градинския стол, Едгар Алан Пог съсредоточено разглеждаше пръстите на краката си. Представи си реакцията на хората при новината, че има собствена къща в Холивуд, и на лицето му се появи усмивка. Втора къща, напомни си. Той, гражданинът Едгар Алан Пог, разполагаше с втори дом, където да се наслаждава на слънцето, уединението и приятните изживявания.

Никой нямаше да попита в кой Холивуд се намира този дом. При споменаването на името, всички си представят големите бели букви на онзи прочут в цял свят хълм, резиденциите с високи огради, скъпите спортни автомобили със свалени покриви, благословените от Бога красавици и красавци, самите те богове… Едва ли някой би се досетил, че градчето Холивуд на Едгар Алан Пог се намира всъщност в община Броуърд, на около час път от Маями, и никога не е привличало богатите и известните. Трябваше да обясни това на лекаря, рече си с болка той. Да, докторът щеше да е първият, който ще научи. И другия път няма да му откаже противогрипната ваксина, помисли си с неволна тръпка Пог. Няма лекар, който ще лиши холивудския си пациент от ваксина срещу грип, независимо колко е дефицитна. В душата му потрепна гневът.

— Ние сме тук, мила мамо. Наистина сме тук. Това не е сън…

Пог говореше така, сякаш в устата му имаше някакъв предмет, който пречеше на движението на езика и устните му.

Равните му бели зъби захапаха дървения молив.

— А ти мислеше, че този ден никога няма да настъпи — изфъфли той. По брадичката му се стекоха няколко капчици слюнка.

— Нищо не струваш, Едгар Алан. Абсолютно нищо… — Продължаваше да говори с молив в уста, имитирайки жлъчната, неясна, пиянска реч на майка си. — Слаба ракия си, Едгар Алан. Пълен неудачник.

Градинският му стол се намираше в средата на воняща и мръсна стая, а самата гарсониера бе приблизително по средата на второто ниво блокове на Гарфилд Стрийт. Улицата бе кръстена на един от американските президенти, пресичаше градчето от изток на запад и свързваше булевардите „Холивуд“ и „Шеридан“. По неизвестни причини този малък жилищен комплекс от двуетажни сгради с бледожълта мазилка се наричаше „Гарфилд Корт“ — един типичен пример на безсмислено кръщаване. Преди всичко защото нямаше никакъв двор 3 3 На английски court. — Б.пр. , нито дори стръкче трева. Имаше само паркинг и три палми с доста оръфани листа, които напомняха на Пог за пеперудите с разперени крила, които като дете беше забождал върху големи листове картон.

— В дървото няма достатъчно жизнени сокове, но това си е твой проблем.

— Престани, майко. Веднага престани. Не е възпитано да говориш така.

Когато преди две седмици нае втория си дом, Пог не се пазари за цената, въпреки че деветстотин и петдесет долара на месец беше огромна сума в сравнение с парите, с които би преживявал в Ричмънд. Дори ако и в Ричмънд плащаше наем… Но тук откриването на прилична квартира беше доста трудно и той просто не знаеше откъде да започне. Пристигна след шестнадесетчасово шофиране, беше уморен и възбуден. Направи една-две обиколки за ориентация, тъй като не желаеше да отсяда в мотел дори и за една нощ. Старият бял буик беше претъпкан с багаж и той не искаше да дава възможност на някой пубер ненормалник да счупи стъклото и да отмъкне видеото и телевизора, да не говорим за такива ценни неща, като дрехите, тоалетните принадлежности, лаптопа, перуката, градинския стол, лампата, чаршафите, книгите, моливите и шишенцата с бяла, червена и синя боя, предназначени за любимата му бухалка. Имаше и още няколко изключително важни лични вещи, сред които и неколцина стари приятели.

— Беше ужасно, майко — отново започна разказа си Пог, опитвайки се да отвлече вниманието й от пиянските брътвежи. — Обстоятелствата ме принудиха да напусна незабавно нашето малко и красиво южно градче, но не завинаги, съвсем не завинаги! Сега вече имам втори дом и няма да ми е трудно да се придвижвам между Холивуд и Ричмънд. Ние с теб винаги сме мечтали за Холивуд и в крайна сметка тръгнахме да го търсим като заселници с конски фургон…