Патриша Корнуел - Хищник

„Направих каквото можах, направих всичко по силите си“ — бе казал той на вчерашния разговор с Марино, който се пазеше на запис.

„Откъде е знаела за старата ви градина, за къщата?“ — беше един от въпросите, които Марино му зададе.

Аджър нямаше желание да говори много за това, но призна, че няколко пъти е водил с колата си дванадесетгодишната Хелън в градината, за да „провери някои неща“.

„Какви неща?“

„Че не са я нападнали вандали например.“

„Какво ще правят вандали там? Десет акра изгорели дървета и плевели и една порутена къща?“

„Няма нищо лошо да се проверяват нещата. И се молех с нея. Говорех й за Господ.“

— Фактът, че го казва по този начин — изкоментира Бентън, докато караше, а хеликоптерът на Луси в далечината се канеше да кацне върху изоставената градина — показва, че съзнава, че е извършил нещо нередно.

— Чудовище! — каза Скарпета.

— Вероятно никога няма да узнаем какво точно й е сторил той, а може би и други — допълни Бентън, унил и подтиснат, със сурово изражение на лицето.

Беше ядосан. Беше разстроен от това, което подозираше.

— Но едно е ясно — продължи той. — Нейните различни личности, различните й „аз“ са били адаптивна реакция към някаква непоносима травма, когато е нямало към кого да се обърне за помощ, същата реакция, която се наблюдава при някои оцелели от концентрационни лагери.

— Чудовище!

— Един много болен човек. А сега и една много болна млада жена.

— Не бива да му се размине.

— Опасявам се, че вече му се е разминало.

— Да отиде в ада дано — каза Скарпета.

— Мисля, че вече е в него.

— Защо го защитаваш? — попита тя и неволно разтърка шията си.

Беше охлузена. Кожата там все още беше много чувствителна и всеки път когато я докоснеше, тя си спомняше как Базил я беше сграбчил със саморъчно направеното въже, притискайки за кратко съдовете, които снабдяваха мозъка с кръв, а следователно и с кислород. Тогава припадна. Сега беше добре. Но нямаше да бъде, ако надзирателите не я бяха отървали от Базил толкова бързо.

Той и Хелън бяха прибрани на сигурно място в „Бътлър“. Базил не беше вече обектът мечта на Бентън в проекта „Хищник“. Той повече нямаше да посещава „Маклийн“.

— Не го защитавам. Опитвам се да обясня случилото се — каза Бентън.

Той намали по Саут 27, сви надясно по тесен черен път и спря. Ръждясала верига преграждаше пътя и имаше много следи от гуми. Бентън слезе от колата, откопча дебелата ръждясала верига и я хвърли на една страна. Мина с колата, спря, слезе отново и постави веригата, както си беше. Пресата и другите любопитни още не бяха надушили какво става тук. Не че една ръждясала верига би ги спряла. Но нямаше да навреди да си е на мястото.

— Някои хора казват, че като видиш един или два случая на МРЛ, си видял всичките — каза Бентън. — Аз не съм много съгласен, но за нещо толкова невероятно сложно и странно симптомите са забележително постоянни. Настъпва драматична трансформация, когато едното „аз“ вземе връх над останалите, то става доминантно, определя поведението. Променя се лицето, стойката, походката, маниерите, дори тембърът на гласа и начинът на говорене. Това разстройство често е свързвано с демонично обсебване.

— Смяташ ли, че различните личности на Хелън — Джен, Стиви, инспектор по цитрусите, който застрелва хората просто така, и бог знае още какви — знаят една за друга?

— Когато е била в „Маклийн“, тя е отричала, че страда от множествено разстройство, дори когато лекарите неведнъж са ставали свидетели на нейните превъплъщения, минавала е от едно „аз“ в друго пред очите им. Имала е слухови и визуални халюцинации. Няколко пъти се случвало едното „аз“ да говори на другото пред самия лекар. После отново ставала Хелън Куинси, седнала прилично на стола, с мила усмивка на лицето, и се държала така, сякаш лекарят е луд, задето вярва, че в нея съжителстват няколко личности.

— Чудя се дали Хелън въобще се появява вече — каза Скарпета.

— Когато двамата с Базил са убили майка й, тя е променила своята идентичност на Джен Хамилтън. Това е било практичен начин да оцелее, Кей, не просто едно друго „аз“. Дори не си помисляй за Джен като за личност, ако разбираш какво имам предвид. Това е била просто една фалшива идентичност, която Хелън, Стиви, Бор и бог знае още кой, са използвали за прикритие.

Облаци прах се вдигаха във въздуха, докато те се тръскаха по черния път, обрасъл в избуяла растителност, а порутената къща ги чакаше в далечината, потънала в бурени и храсталаци, както всичко наоколо.