Робърт Джордан - Преродения дракон

— Ти ги постави в клетка — рече той — Егвийн, Нинив и Елейн. В сънищата ми. Все ги вкарваше в клетка и ги изтезаваше.

Мъжът махна пренебрежително с ръка.

— Те не значат почти нищо. Може би някой ден, когато се обучат, но не и сега. Признавам изненадата си, че се погрижи достатъчно за тях, за да бъдат от полза. Но ти винаги си бил глупак, винаги си бил готов да следваш сърцето си вместо властта. Твърде рано дойде, Луз Терин. Сега трябва да направиш онова, за което не си готов, иначе ще умреш. Ще умреш, съзнавайки, че си оставил тези жени, за които толкова те е грижа, в ръцете ми. — Сякаш очакваше нещо напрегнат. — Смятам още да ги използвам, Родоубиецо. Те ще ми служат, ще служат на властта ми. А това ще ги нарани много повече от всичко, което трябваше да изтърпят.

Зад Ранд Каландор проблесна, като пулсираш в гърба му зной.

— Кой си ти?

— Не ме помниш, нали? — Белокосият мъж внезапно се разсмя.

— И аз не те помня в този вид. Селски момък с флейта на гърба. Да не би Ишамаел да ми е казал истината? Той винаги лъже, стига това да му даде един пръст или миг предимство. Нищо ли не помниш, Луз Терин?

— Име! — настоя Ранд. — Името ти какво е?

— Викай ми Бе-лаал. — Ранд не реагира на името и Отстъпникът го изгледа навъсено. Вземи го! — ревял Бе-лаал и посочи меча зад Ранд. — Някога яздехме в бран рамо до рамо и заради това ти давам възможност. Гола, сляпа възможност, но възможност да се спасиш, възможност да спасиш онези трите, които смятам да превърна в свои паленца. Вземи меча, селянино. Може пък той да е достатъчен, за да ти помогне да ме надживееш.

Ранд се засмя.

— Вярваш ли, че можеш тъй лесно да ме сплашиш, Отстъпнико? Самият Баал-замон ме гонеше, Мислиш ли, че сега ще трепна пред тебе? Да коленича пред един Отстъпник, след като отрекох Тъмния в лицето му?

— Така ли мислиш? — отвърна тихо Бе-лаал. — Ти наистина не знаеш нищо. — Изведнъж в ръцете му се появи меч, меч с острие, изковано от черен пламък. — Вземи го! Вземи Каландор! Три хиляди години, докато аз лежах окован, той е чакал тук. За теб. Един от най-могъщите ша-ангреали, правени някога. Вземи го и се защити, ако можеш!

Той пристъпи към Ранд, сякаш за да го изтласка назад към Каландор, но Ранд вдигна ръцете си — сайдин го изпълни, сладкият, стремглав поток на Силата; гърчещата стомаха отрова на покварата — и ето че държеше меч, изсечен от червен пламък, меч със знак на чаплата върху свирепото му острие. Той запристъпва както го бе учил Лан и се понесе като в неспирен танц. Среза на коприната. Порой по планински склон. Вятър и дъжд. Острие от черен пламък срещна резец от червен огън в облак искри, с рева на пръскащо се нажежено желязо.

Ранд плавно зае стойка в защита, за да прикрие внезапния си прилив на несигурност. И на черния меч имаше чапла — врязана птица, толкова черна, че сякаш беше невидима. Веднъж се беше сразил с мъж със стоманен меч със знака на чаплата и едва не загина. Знаеше, че той самият все още не е спечелил правото да носи знака на майстор на меча; този знак беше на меча, който му беше дал баща му, и когато се сетеше за меч в ръцете си, си мислеше все за онзи меч. Веднъж бе прегърнал смъртта, тъй както го бе научил Стражникът, но този път знаеше, че смъртта му ще е окончателна. Бе-лаал бе много по-добър от него с меча. По-силен. По-бърз. Истински майстор.

Отстъпникът се разсмя развеселен и завъртя острието в бързи махове от двете му страни; черният пламък засвистя във въздуха, все по-бързо.

— Ти някога беше велик майстор на меча, Луз Терин — извика е насмешка Бе-лаал. — Не помниш ли как се забавлявахме с тази игра на мечове и се учехме да убиваме с нея, както разправят древните книги, че го правели нявга мъжете? Не помниш ли дори една от онези отчаяни битки, дори едно от жестоките ни поражения? Разбира се, че не. Ти нищо не помниш, нали? Този път не си се научил достатъчно. Този път, Луз Терин, ще те убия. — Бе-лаал изкриви устни в още по-насмешлива усмивка. — Може би, ако вземеш Каландор ще удължиш с малко живота си. С малко.

Той пристъпи бавно напред, само колкото да даде на Ранд време да направи точно това — да се обърне и да побегне към Каландор, към Меча недосегаем, за да го вземе, Но съмненията все още притискаха Ранд. Каландор може да бъде досегнат само от Преродения Дракон. Той се бе оставил да го провъзгласят за такъв поради сто причини, които тогава сякаш не му даваха възможност за избор. Но беше ли наистина Прероденият Дракон? Ако наистина се затичаше да досегне Каландор, не в съня, дали дланта му нямаше да срещне невидима стена, докато Бе-лаал го посича отзад?