Тери Пратчет - Морт

— Съжалявам.

— Трябва да бъдат разчетени — категорично каза Албърт, — и после точните животи трябва да бъдат взети. Вие им викате пясъчни часовници. Самото Задължение е най-лесната работа.

— Можеш ли да го направиш?

— Не. А ти?

— Не!

Албърт замислено си смучеше бонбона.

— Тогава това означава целият свят да отиде по дяволите — каза той.

— Слушай, не виждам защо се безпокоиш толкова. Предполагам, че просто са го задържали някъде — каза Морт, но дори и на него му прозвуча неубедително. Не беше да кажеш, че хората задържаха Смърт да му разкажат още някоя история, или че го потупваха по гърба и му казваха разни неща като: „Имаш време за едно малко ей там на крак, стари ми приятелю, няма защо да бързаш толкова за вкъщи“, или пък че го канеха да направят отбор по кегли и да излязат на Клачианско първенство след това, или пък… С внезапна, ужасна острота на Морт му хрумна, че Смърт трябва да беше най-самотното създание във вселената. В големия купон на Мирозданието той беше винаги в кухнята.

— Сигурен съм, че не знам какво му става на господаря напоследък — мънкаше Албърт. — Слез от стола, моето момиче. Я да ги погледнем тези пресечни точки.

Отвориха регистъра.

Гледаха го дълго време.

После Морт каза:

— Какво означават всички тези символи?

— „Sodomy non sapiens“ — каза Албърт под носа си.

— Какво означава това?

— Означава, че да пукна, ако знам.

— Това бяха магьоснически приказки, нали? — попита Морт.

— Ти да мълчиш за магьосническите приказки. Нищо не знам за магьоснически приказки. Насочи мозъка си към това тук.

Морт отново погледна надолу към плетеницата от линии. Беше сякаш паяк е изтъкал паяжина върху страницата, като на всяко пресичане е спирал, за да си води бележки. Морт гледа, докато очите го заболяха, и чакаше някаква искра вдъхновение. Не се появи нито една.

— Някаква идея?

— Всичко ми е като на Клачиански — отвърна Морт. — Не знам даже дали трябва да се чете наопаки или настрани.

— Под формата на спирала от центъра по посока навън — изсумтя Изабел от мястото й в ъгъла.

Главите им се сблъскаха, щом и двамата едновременно се взряха в средата на страницата. Облещиха се срещу Изабел. Тя сви рамене.

— Татко ме научи как да чета картата на пресичането — каза тя, — когато шиех тук. Обичаше да ми чете някои неща на глас.

— Ти можеш да помогнеш? — попита Морт.

— Не — отвърна Изабел. Издуха си носа.

— Какво искаш да кажеш с това „не“? — изръмжа Албърт. — Това е твърде важно за каквито и да било вятърничави…

— Искам да кажа — започна Изабел, а гласът й беше остър като бръснач, — че аз мога да ги разчета, а вие ще помагате.

Гилдията на Търговците на Анкх-Морпорк се беше заела да наема на работа големи банди мъже с уши колкото юмруци и с юмруци колкото големи торби с орехи, работата на които бе да преобразоват онези заблудени хора, които публично не успяват да разпознаят многобройните привлекателни черти на чудесния си град. Например, философът Катроустър беше намерен да плава по корем надолу по реката само броени часове, след като бе изрекъл известната реплика: „Когато човек се измори от Анкх-Морпорк, той се е изморил от тиня до глезените.“

Следователно, благоразумно е да се спрем на едно — от неизброимо многото, разбира се — на едно от нещата, които правят Анкх-Морпорк толкова известен сред големите градове на мултивселената.

Това е неговата храна.

Търговските пътища на половината Диск минават през града, или по доста мудната му река. Повечето от половината племена и народи на Диска имат свои представители, които живеят в рамките на ширещите се акри. В Анкх-Морпорк се срещат кухните на света: в менюто му са хиляда вида зеленчуци, хиляда и петстотин сирена, две хиляди подправки, триста вида месо, двеста — птици, петстотин различни вида риба, сто вариации по темата за пастата, седемдесет яйца от един или друг вид, петдесет насекоми, трийсет мекотели, двайсет различни змии и други влечуги, и нещо бледокафяво и покрито с брадавици, известно като Клачиански прелетен тресавищен трюфел.

Заведенията му за хранене варират от богатите, където порциите са миниатюрни, но чиниите са сребърни, до скритите, където, както се носят слухове, някои от по-екзотичните обитатели на Диска ядат всичко, което успеят да си прокарат през гърлото.

„Къщата на Ребрата“ на Харга долу, при доковете, може би не се числи към водещите гостилници в града, обслужвайки на практика онзи тип мускулеста клиентела, която предпочита количеството и която чупи маси, ако не го получи. Те не си падат по прищявките или екзотичното, а се придържат към традиционната храна като нелетящи птичи ембриони, смлени органи в черва, резенчета свинско и изпечени в земята тревни семена, топнати в животинска мас; или, както се знае на техния език: яйце, сос с бекон и пържено резенче.