Тери Пратчет - Морт

Морт зяпна срещу него.

— Тя ги е хвърлила по теб?

— Съвсем точно, страхувам се. Много решителна млада госпожица.

„Здрасти“, рече един глас в дъното на съзнанието на Морт, „пак си ти, за да си отбележиш, че шансовете принцесата даже да си мисли да знаеш-какво с този тук, са повече от никакви“.

Махай се, помисли си Морт. Подсъзнанието му го тревожеше. То явно имаше директна връзка с части от тялото му, които той искаше да забрави в този момент.

— Защо си тук? — каза той на глас. — Това има ли нещо общо с всички тези картини?

— Хубава идея, нали така? — засия Катуел. — Аз самият много се гордея с нея.

— Извинявай — немощно рече Морт. — Имах тежък ден. Струва ми се, че бих поседнал някъде.

— Може в Тронната Зала — каза Катуел. — По това време на нощта там няма никой. Всички спят.

Морт кимна, след което погледна подозрително младия магьосник.

— А ти какво правиш буден тогава? — попита той.

— Хм — рече Катуел. — Хм, просто си помислих, че ще проверя дали няма нещо в килера.

Той сви рамене. 10 10 Имаше половин бурканче стара майонеза, парче много старо сирене и един домат с бяла плесен отгоре. Тъй като през деня килерът на двореца на Сто Лат обикновено съдържаше петнайсет цели елена, сто двойки яребици, петдесет каци масло, двеста котила зайци, седемдесет и пет половини заклани говеда, две мили подбрани наденички, всякакви птици, осемдесет дузини яйца, няколко есетри от Кръглото Море, една бъчва хайвер и слонски крак, напълнен с маслини, Катуел още веднъж беше научил, че една универсална проява на суровата, естествена магия из цялата вселена е следната: че всеки домашен килер за храна, нападнат тайно посред нощ, винаги съдържа, независимо какъв е дневният му инвентар, половин бурканче стара майонеза, парче много старо сирене и един домат с бяла плесен отгоре.

Сега е време да съобщим, че Катуел също забелязва, че Морт, дори един такъв, изтощен от язденето и от липсата на сън, блести някакси отвътре и по някакъв странен начин, без да има връзка с ръста, е въпреки това по-голям от живота. Разликата е, че Катуел по обучение е по-досетлив от останалите хора и знае, че в окултните работи очевидният отговор обикновено е грешният.

Морт може да върви разсеяно през стени и да пие чиста проба средство за овдовяване, ако беше женен, абсолютно спокойно, не защото се превръща в призрак, а защото става опасно истински.

Всъщност, докато момчето се препъва, докато вървят по тихите коридори и минава през една мраморна колона, без да забележи, става ясно, че от негова гледна точка светът се превръща в адски несъществено място.

— Току-що мина през една мраморна колона — забеляза Катуел. — Как го направи?

— Така ли? — Морт се огледа. Колоната изглеждаше доста здрава. Той я бутна с ръка и леко си ожули лакътя.

— Мога да се закълна, че го направи — каза Катуел. — Магьосниците ги забелязват тези неща, да знаеш. — Той бръкна в джоба на робата си.

— Тогава забелязал ли си купола от мъгла около страната? — попита Морт.

Катуел изписка. Бурканът в ръката му падна и се разби в плочите; разнесе се миризма на леко гранясали подправки за салата.

— Вече?

— За вече не знам — отвърна Морт, — но тази пращяща стена съществува и се плъзга над земята, а никой друг явно не се притеснява от това и…

— Колко бързо се движеше?

— … тя променя нещата!

— Ти си я видял? Колко е далече? Колко бързо се движи?

— Разбира се, че я видях. Минах два пъти през нея. Беше като…

— Но ти не си магьосник, тогава защо…

— Ти какво правиш тук, обаче…

Катуел си пое дълбоко дъх.

— Всички да млъкнат! — изпищя той.

Настъпи тишина. После магьосникът сграбчи Морт за ръката.

— Хайде! — каза той и го задърпа назад по коридора. — Не знам кой си точно и се надявам един ден да имам време да го разбера, но скоро ще се случи нещо наистина ужасно и си мисля, че ти по някакъв начин си замесен в него.

— Нещо ужасно? Кога?

— Това зависи на какво разстояние оттук е преградата и колко бързо се движи — каза Катуел, докато влачеше Морт по един страничен коридор. Когато излязоха през една малка дъбова врата, той пусна ръката му и отново затършува из джоба си, като първо извади от него малка твърда бучка сирене и неприятно смачкан домат.

— Би ли ги подържал? Благодаря ти. — Той продължи да рови, измъкна един ключ и отключи вратата.

— Ще убие принцесата, нали? — попита Морт.

— Да — каза Катуел — но и не. — Той спря с ръка на ръчката на вратата. — Много прозорливо от твоя страна. Откъде разбра?