Тери Пратчет - Морт

— Нещо Ви беше станало, господарю.

— ДРЪН-ДРЪН. МНОГО СЪМ СИ ДОБРЕ. ТАКА, СЕГА, ЗА КАКВО ГОВОРЕХМЕ?

Албърт сви рамене и пак се вгледа във входящите номера от книгата.

— Гууди е вещица — каза той. — Може да се докачи, ако й изпратите Морт.

Всички практикуващи магия получаваха правото, щом личният им пясък изтече, самият Смърт да се яви и да ги прибере, а не някой от подчинените му.

Смърт сякаш не чу какво каза Албърт. Отново се взираше в пясъчния часовник на Принцеса Кели.

— КАКВО Е ТОВА ЧУВСТВО НА ПЕЧАЛНО СЪЖАЛЕНИЕ, КОЕТО ИЗНИКВА В ГЛАВАТА ТИ, ЧЕ НЕЩАТА СА ТАКИВА, КАКВИТО ОЧЕВИДНО СА?

— Тъга, господарю. Предполагам. А сега…

— АЗ СЪМ ТЪГАТА.

Албърт остана с отворена уста. Най-после успя да се съвземе, само колкото да изтърси:

— Господарю, говорехме за Морт!

— КОЙ МОРТ?

— Вашият чирак, господарю — каза Албърт, търпеливо. — Високото момче.

— А, ДА, РАЗБИРА СЕ. ДОБРЕ, ЩЕ ИЗПРАТИМ НЕГО.

— Готов ли е да действа сам, господарю? — попита Албърт, колебливо.

Смърт се замисли.

— МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ — каза той накрая. — УМЕН Е, БЪРЗО СХВАЩА И, НАИСТИНА — добави той, — ДОКОГА ХОРАТА ЩЕ ЧАКАТ ВСЕ АЗ ДА ТИЧАМ ПО ПЕТИТЕ ИМ.

Морт се пулеше на плюшената завеса, само на сантиметри от носа му.

Минах през стената, помисли си той. А това е невъзможно.

Той предпазливо отмести завесата и провери да не би там никъде да се крие врата зад нея, но констатира само олющена мазилка, която на места оголваше влажна, но внушително плътна зидария.

Почука я с пръст. Недвусмислено ясно беше, че обратният път няма да е оттам.

— Добре — каза той на стената. — И сега какво?

Глас зад гърба му каза:

— Ъм. Извинете, моля?

Много бавно, Морт се обърна.

Скупчено около маса в средата на стаята, седеше едно Клачианско семейство, което се състоеше от баща, майка и половин дузина дечица като аптекарски шишета. Осем чифта кръгли очи се бяха заковали в Морт. Деветият — не беше, защото притежателят им — един грохнал прародител с неопределим пол — се беше възползвал от паузата, за да си пробие път до общата паница с ориз, като следваше принципа „варената риба в ръката е по-ценна от всякакви паранормални явления“, и с целенасоченото си преживяне накъсваше тишината.

В един от ъглите на пренаселената стая имаше малък олтар на Офлър — шесторъкият Бог — Крокодил на Клач. Хилеше се досущ като Смърт, с тази разлика, разбира се, че около Смърт не кръжаха ято свещени птици, които да му носят вести от вярващите и да се грижат за хигиената на челюстите му.

Клачианците тачат гостоприемството повече от всички други добродетели. Докато Морт още се блещеше, жената взе още една чиста чиния от полицата зад нея и мълчаливо започна да я пълни от голямата купа, издърпвайки — след кратка борба — вкусно парче сом от старческите пръсти. През цялото това време, изписаните й с въглен очи не се откъсваха от Морт.

Явно бащата беше този, който бе проговорил. Морт нервно се поклони.

— Прощавайте — каза той. — Ъ… ъ, аз май съм минал през стената. — Доста неубедително извинение, трябваше да си признае.

— Моля? — каза мъжът. Подрънквайки с гривни, жената внимателно нареди няколко резена чушка в чинията и ги напръска — за ужас на младежа — с тъмнозелен сос. Беше го опитал преди няколко седмици и макар рецептата да бе много заплетена, едно близване му бе достатъчно да установи, че е приготвен от рибешки вътрешности, престояли няколко години в бидон с марината от жлъчка на акула. Смърт беше казал, че харесването му е въпрос на възпитание на вкуса. Морт беше решил да не си прави труда.

Опита да се измъкне покрай стената и към вратата, премрежена с навървени мъниста, а всички глави едновременно се обърнаха да го проследят. Опита широка усмивка.

Жената рече:

— Защо този демон си показва зъбите, съпруже на моя живот?

Мъжът рече:

— Може да е от глад, луна на моето желание. Натрупай още риба!

А прародителят възнегодува:

— Туй аз го ядях, нещастно отроче. Проклятие да се стовари там, дето се не почита възрастта!

Получи се следното: макар думите да влизаха в ушите на Морт на разговорен клачиански, с всички заврънкулки и трудни дифтонги на този толкова древен и сложен език, че имаше петнайсет различни думи със значение на „убийство“, и то много преди още останалата част от човечеството да дозрее до идеята да се халосват един друг с камъни по главите, тези, същите думи стигаха в мозъка му ясни и разбираеми, като на матерния му език.