Тери Пратчет - Морт

Когато бе в къщата, а не навън, за което Смърт използваше термина „ПО РАБОТА“, Морт помагаше на Албърт, намираше си нещо да свърши в градината или конюшнята, или се ровеше в просторната библиотека на Смърт, изчитайки всичко със скорост и лакомия, характерна за онези, които за пръв път откриват магията на писаното слово.

Повечето от книгите в библиотеката бяха биографии, разбира се.

В едно отношение обаче те бяха необикновени. Пишеха се сами. Книгите на вече починалите се бяха изписали — очевидно — от кора до кора, докато на неродените — трябваше да се примирят с празни страници. Всички останали… Морт откри, като отбеляза мястото и преброи изписаните нови редове, че някои книги се пишеха със скорост до четири, пет абзаца на ден. Не можа да разпознае почерка.

Най-накрая събра кураж.

— ЕДИН КАКВО? — каза Смърт с израз на пълна почуда, както седеше зад резбованото си бюро и прехвърляше в ръце ножа си за писма, оформен като коса.

— Един свободен следобед — повтори Морт. Изведнъж стаята стана подтискащо голяма, а той — прекалено виден в средата на килима с размерите на поле.

— НО ЗАЩО? — попита Смърт. — НЕ БИ МОГЛО ДА Е, ЗА ДА ПРИСЪСТВАШ НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА БАБА СИ — добави той. — ЩЯХ ДА ЗНАМ.

— Искам само да, така де, да изляза и да се срещна с хора — каза Морт, като се опитваше да издържи на немигащия син поглед.

— НО ТИ СЕ СРЕЩАШ С ХОРА ВСЕКИ ДЕН — протестира Смърт.

— Да, така е, обаче, ами, не за дълго — каза Морт. — Искам да кажа, хубаво би било да срещна някой, с продължителност на живота по-голяма от оставащите му броени минути. Сър — добави той накрая.

Смърт барабанеше с пръсти по бюрото, с шум, сякаш мишки танцуваха степ, и задържа погледа си върху Морт още няколко секунди. Забеляза, че май момчето е с по-малко лакти отпреди — че стои малко по-изправено и, какво да се лъжем, използваше изрази като „продължителност на живота“. За всичко е виновна библиотеката.

— МНОГО ДОБРЕ — каза той неохотно. — ВСЕ ПАК МИСЛЯ, ЧЕ ТУК ИМАШ ВСИЧКО, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕШ. РАБОТАТА НЕ Е ИЗМОРИТЕЛНА, НАЛИ?

— Не, сър.

— И ПОЛУЧАВАШ ДОБРА ХРАНА, И ТОПЛА ЗАВИВКА, И ПОЧИВКА, И ХОРА НА ТВОЯТА ВЪЗРАСТ.

— Моля, сър? — каза Морт.

— ДЪЩЕРЯ МИ — каза Смърт. — ВЕЧЕ СИ Я СРЕЩАЛ, НАЛИ?

— О! Да, сър.

— ТЯ Е С МНОГО БЛАГ ХАРАКТЕР, КАТО Я ОПОЗНАЕШ.

— Сигурен съм, че е така, сър.

— И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, ТИ ИСКАШ… — Смърт изрече думите с нотка на неудоволствие — ЕДИН СВОБОДЕН СЛЕДОБЕД?

— Да, сър. Ако позволите, сър.

— ДОБРЕ. ТАКА ДА БЪДЕ. СВОБОДЕН СИ ДО ЗАЛЕЗ-СЛЪНЦЕ.

Смърт отвори големия си тефтер, взе перо и започна да пише. От време на време се пресягаше и преместваше пуловете на сметало.

След минута вдигна поглед.

— ОЩЕ ЛИ СИ ТУК — каза той. — ВРЕМЕТО ТИ ВЕЧЕ ТЕЧЕ — добави кисело.

— Ъм — каза Морт, — хората ще ме виждат ли, сър?

— ПРЕДПОЛАГАМ, ТОЕСТ СИГУРЕН СЪМ — каза Смърт. — БИХ ЛИ МОГЪЛ ДА ТИ БЪДА ПОЛЕЗЕН С НЕЩО ДРУГО ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМЕШ ТОЗИ… НАБЕГ?

— Ами, сър, има едно нещо сър, не зная как да стигна до света на смъртните, сър — каза Морт отчаяно.

Смърт въздъхна шумно и отвори някакво чекмедже в бюрото.

— ПРОСТО ВЪРВИШ И… СТИГАШ.

Морт кимна нещастно и пое дългия път до вратата на кабинета. В момента, в който я отвори, Смърт се прокашля.

— МОМЧЕ! — извика той и метна нещо във въздуха.

Морт го хвана механично, докато вратата се отвори със скърцане.

Рамката и вратата изчезнаха. Дебелият килим под краката му се превърна в кални павета. Ярка дневна светлина се изля върху него като живак.

— Морт — каза Морт, на вселената като цяло.

— Какво? — попита един продавач на сергия до него. Морт се огледа. Намираше се на претъпкано с хора и животни пазарище. Всичко, що бе стока, се продаваше — от игли до (посредством шепа пътуващи пророци) идеи за спасение. Всеки разговор, по-тих от крещене, замираше.

Морт потупа продавача по темето.

— Виждаш ли ме? — попита той.

Продавачът присви очи и го огледа критично.

— Тъй мисля — каза той, — или някой, с когото много си приличаш.

— Благодаря — рече Морт, неимоверно облекчен.

— Дума да няма. По цял ден гледам хора и то безплатно. Търсиш ли връзки за обувки?

— Май не — каза Морт. — И кое е това място?

— Ама ти не знаеш?

Двама от съседната сергия гледаха втренчено към Морт. Мисълта му форсира оборотите.

— Господарят ми много пътува — каза той, убедително. — Пристигнахме снощи, а аз бях заспал в каруцата. Сега имам свободен следобед.