Тери Пратчет - Морт

— Има черепи и кости по рамката? — каза Морт, докато отместваше назад стола си.

— Всички те имат, поне повечето — въздъхна Албърт. — Така му харесват. Не че има нещо конкретно предвид.

Оставяйки закуската да се залои, Морт забърза нагоре по стъпалата, прекоси коридора и спря пред първата врата. Вдигна ръка да почука.

— ВЛЕЗ.

Дръжката се завъртя сама. Вратата се отвори навътре.

Смърч седеше зад бюро и се взираше напрегнато в огромна кожена книга, почти по-голяма от самото бюро. Когато Морт влезе, той вдигна поглед от нея, като задържа мъртвешки вкочанен пръст на мястото, където е стигнал, и се ухили. Не че имаше голям избор.

— А! — каза той, след което млъкна. После се почеса по брадата със звук, все едно стърже с нокът по гребен.

— КОЙ СИ ТИ, МОМЧЕ?

— Морт, сър — каза Морт. — Вашият помощник. Спомняте ли си?

Известно време Смърт го гледаше втренчено. После сините, колкото връхче на карфица, очи се върнаха обратно на книгата.

— О, ДА — каза той, — МОРТ. Е, МОМЧЕ, НАИСТИНА ЛИ ЖЕЛАЕШ ДА УЗНАЕШ СЪКРОВЕНИТЕ ТАЙНИ НА ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО?

— Да, сър. Така мисля, сър.

— ДОБРЕ. ОБОРИТЕ СА ОТЗАД. ЛОПАТАТА ВИСИ ТОЧНО ЗАД ВРАТАТА.

Той погледна надолу. Погледна нагоре. Морт не беше помръднал.

— ДА НЕ БИ, ПО НЯКАКВА ПРИЧИНА, ДА СЪМ ОСТАНАЛ НЕРАЗБРАН?

— Не съвсем, сър — отвърна Морт.

— ГОВНА, МОМЧЕ. ГОВНА. АЛБЪРТ ИМА КУПЧИНА ТОР В ГРАДИНАТА. ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ТАМ НЯКЪДЕ ИЗ БАРАКИТЕ ИМА И РЪЧНА КОЛИЧКА. ХВАЩАЙ СЕ НА РАБОТА.

Морт кимна жално.

— Да, сър. Разбирам, сър. Сър?

— ДА?

— Сър, не виждам каква е връзката с тайните на времето и пространството.

Смърт не вдигна поглед от книгата.

— ТОВА Е — каза той, — ЗАЩОТО СИ ТУК, ЗА ДА НАУЧИШ.

Известно е, че макар Смъртта на света на Диска да е — по собствените му думи — АНТРОПОМОРФНА ПЕРСОНИФИКАЦИЯ, той отдавна бе зарязал традиционните коне — скелети, защото непрекъснато му се налагаше да спира и да връзва с тел изпаднали части. Така че, последните му коне вече си бяха добичета от плът и кръв, и то от най-расовите.

И както Морт откри, много добре хранени.

Има длъжности, които носят премии. Тази предлагаше… е, добре де, — точно обратното, но поне беше на топло и лесно се усвояваше. След известно време той дори влезе в крак с ритъма й и започна своята малка игра на пресметнати количества, прилагана от всеки в подобна ситуация. Хайде сега, казваше си той, свършил си почти една четвърт, или нека да е една трета, значи, като оправя и оня ъгъл до хранилката, ще съм свършил повече от половината, кажи го пет осми, което означава още три пълни колички… С това не доказваш нищо, освен, че е много по-лесно да се справиш с възхитителната прелест на вселената, ако си я представиш във вид на поредица от малки бучки.

Конят го наблюдаваше от яслата си, като от време на време се опитваше дружески да му опасе косата.

След известно време той усети, че го наблюдава и някой друг. Момичето, наречено Изабел, се беше облегнало на долната половина от вратата, подпряла брадичка с ръце.

— Ти да не си слуга? — попита тя.

Морт се изправи.

— Не — каза той, — аз съм чирак.

— Глупости. Албърт каза, че не може да си чирак.

Морт се съсредоточи върху товаренето на количката. Още две пълни лопати, кажи го три, ако се понатъпчат, и ще останат четири колички, хайде, нека да са пет, за да съм наполовината на…

— Той каза — рече Изабел, по-високо, — че чираците ставали майстори, а не съществува повече от една Смърт. Следователно, ти си просто слуга и ще правиш каквото аз ти кажа.

… а после още осем колички и до вратата всичко ще е свършено, което е почти две трети от цялата работа, което пък ще рече, че…

— Момче, чуваш ли какво ти говоря?

Морт кимна. Тогава остават още четиринайсет колички, абе, кажи го петнайсет, щото не съм измел хубаво в ъгъла и…

— Езика ли си глътна?

— Морт — каза Морт благо.

Тя го изгледа вбесена.

— Какво?

— Името ми е Морт — каза Морт. — Или Мортимър. Но повечето хора ми викат Морт. По какъв въпрос искаш да разговаряме?

За момент тя загуби дар слово, зяпаше ту него, ту лопатата и обратно.

— Само че бързо, защото ме чака работа.

Тогава тя избухна.

— Какво търсиш тук? За какво те доведе Татко?

— Той ме взе от панаира за наемни работници — каза Морт. — Наеха всички момчета. Мен също.

— И ти пожела да те наемат? — сряза го тя. — Не виждаш ли, та това е Смърт. Неумолимият Косач. Той е велик. Той не е нещо, което ставаш, той е нещо, което си.