Тери Пратчет - Пирамиди

— Какви неща? — попита Копърко, надничайки над рамото му.

— Много странно — промълви царят и се наведе. — Едва се виждат надписите отдолу.

— Можеш ли да ги разчетеш, царю? — попита Ембри с ненужен ентусиазъм според Копърко.

— Не. Това е един най-древните диалекти. Не мога да разпозная и един благословен йероглиф. Съмнявам се, че днес може да се намери жив човек, който да го разчете.

— Каква загуба — отбеляза Ембри.

— Наистина — съгласи се царят и въздъхна. Тримата постояха в мрачна тишина.

— Значи сигурно трябва да попитаме някой от умрелите? — попита Ембри.

— Ъ-ъ… Ембри — Копърко отстъпи.

Царят потупа чирака по гърба и го изтласка напред.

— Дяволски умна идея! Просто ще доведем един от наистина старите предци. Хм — поколеба се. — Няма да стане. Никой не ги разбира…

— Ембри — зениците на Копърко се разшириха.

— Не, всичко е наред, царю — каза Ембри, радвайки се на новооткритата свобода на мисълта. — Защото логично е всеки да разбира някого. Просто трябва да ги подредим.

— Умно момче, умно момче.

— Ембри!

Двамата го погледнаха в удивление.

— Добре ли си, господарю? — попита Ембри. — Блед си.

— Ф… ф… — запелтечи Копърко, скован от ужас.

— Кое „ф“, господарю?

— ф… погледни ф…

— Трябва да си полегне — каза царят. — Познавам неговия тип хора. Артистични натури. Страшно напрегнати.

Копърко дълбоко пое въздух.

— Погледни проклетата факла, Ембри! — изкрещя той.

Погледнаха.

Без много шум, като превръщаше черната пепел в суха слама, факлата гореше назад.

Старото Царство се простираше пред Тепик и беше нереално.

Погледна към Тико, който бе потопил муцуната си в крайпътното поточе и издаваше звук подобен на последната капка в чаша млечен шейк 27 27 Нали се сещате — онази, която не можете да изсмучете със сламката. .

Тико изглеждаше достатъчно реален. Няма нищо по-сигурно от една камила. Пейзажът обаче се намираше в някакво несигурно състояние, сякаш не бе решил окончателно да го има или да го няма. С изключение на Великата Пирамида. Тя се мъдреше точно по средата, истинска като иглата, приковала пеперуда към стереопор. Смогваше да изглежда изключително материално, сякаш бе изсмукала цялата вещественост от пейзажа наоколо.

Е, Тепик вече беше тук. Където и да беше това „тук“.

Как се убива пирамида?

И какво ще се случи след това?

Тепик действаше според хипотезата, че щрак! — и всичко ще се върне на мястото си, в рециклираната локва време на Старото Царство.

Погледа боговете, като се чудеше кои по дяволите са те и защо ли това май няма никакво значение. Те изглеждаха не по-реални от земята, върху която се мотаеха по свои си неясни задачи. Светът не беше нищо повече от сън. Тепик усети, че нищо не би могло да го изненада. Ако сега покрай него минеха седем дебели крави, той дори не би ги погледнал.

Отново възседна Тико, който го понесе по пътя с вътрешно цамбуркане. Нивите от двете страни изглеждаха опустошени.

Слънцето най-после залязваше — боговете на нощта и вечерта бяха взели надмощие над дневните богове, но битката бе безмилостно дълга. И като се замислеше за всички неща, през които щеше да мине слънцето — изядено от богини, прекарано с лодки под света и така нататък — имаше голяма вероятност никога да не се появи отново.

Никой не се виждаше в камилушнята, когато влезе. Тико невъзмутимо отиде до мястото си и внимателно спря до снопче сено. Бе му хрумнало нещо интересно относно бивариантните разпределения.

Тепик го потупа по хълбока, откъдето се вдигна нов облак прах, и се запъти към широките стъпала, водещи до самия дворец. Там също нямаше никакви стражи или слуги. Нямаше жива душа.

Тепик се вмъкна като крадец посред бял ден в собствения си палат и успя да намери някак работилницата на Копърко. Тя беше празна и сякаш крадец с много странни интереси наскоро бе шетал тук. Тронната зала миришеше на кухня, а както изглеждаше, готвачите бяха напуснали на бегом.

Златната маска на царете в Джелибейби се бе претърколила в ъгъла, леко вдлъбната. Тепик я вдигна и, заподозрял нещо, я драсна с един от ножовете си. Златото се обели и разкри сребристо сивкав блясък.

Винаги бе подозирал това. Просто нямаше толкова много злато наоколо. Маската тежеше като олово, защото си беше от олово. Тепик се зачуди дали някога маската е била изцяло от злато, кой от предците му я е направил и колко пирамиди е изплатила. Вероятно беше символ на нещо. Или просто символ.