Тери Пратчет - Пирамиди

— От марината е — каза царят, докато гледаше как половин дузина предци с мумифицирани ръце изтръгват печат от обкова му. — Укрепва те.

Някои от по-древните представители се разпалиха прекалено и се втурнаха да атакуват пирамидите, като всъщност успяваха да поместят каменни блокове, по-високи от самите тях. Царят не ги винеше. Колко ужасно е да знаеш, че си мъртъв и заключен дълбоко в тъмнината.

Никога няма да ме вкарат в едно от тези неща, зарече се той.

Сетне като приливна вълна стигнаха до поредната пирамида. Беше малка, ниска, тъмна, полузакрита от пясък, а и камъните бяха едва оформени. Не представляваха нищо повече от грубовати квадратни скали. Очевидно пирамидата бе построена далеч преди Царството да хване цаката на пирамидите. Не се различаваше много от купчина.

Йероглифи, издялани в печата на вратата, ръбати и дълбоки, бяха от Царството Ър: „Кхъфт ме построи. Първият.“

Няколко от предците се скупчиха наоколо.

— Леле мале — каза царят — Може би отидохме твърде далеч.

— Първият — прошепна Копърко. — Първият в царството. Нямало е никой преди него освен хипопотами и крокодили. Седемдесет века ни гледат от вътрешността на тази пирамида. По-стара от всичко…

— Да де, ясно — спря го Тепикамон. — Не е нужно да се увличаме. Той е бил човек като всеки от нас.

— „И Кхъфт пастирът на камилите обхвана с взор долината…“-започна Копърко.

— Седем хиляди лета са се изнизали, ще биде желателен пак да я съзре — каза Аш-ур-мен-теп твърдо.

— И тъй да е — намеси се царят, — все пак…

— Мъртвите бидат равни — прекъсна го Аш-урмен-теп — Ти, младолетни младежо. Призови го при нас.

— Кой, аз ли? — попита Ембри. — Но той е бил пър…

— Да, това вече го обсъдихме — намеси се Тепикамон. — Действай. Всички почнаха да губят търпение. Предполагам, той също.

Ембри завъртя очи и вдигна чука. Тъкмо преди да го стовари върху печата, Копърко изтърча напред, което принуди Ембри да затанцува бясно нагоре-надолу, напрягайки докрай тазобедрените си мускули, за да не зарови чука в главата на господаря си.

— Отворена е! — каза Копърко — Вижте! Печатът просто се плъзга настани.

— Искаш да речеш, че той биде вън?

Тепикамон се дотътри и сграбчи вратата на пирамидата, която доста леко се отмести. След това царят огледа камъка под вратата. Беше полузарит и изоставен, но някой се бе погрижил да поддържа пътеката до пирамидата. Камъкът бе доста износен, сякаш по него са стъпвали често.

Това не е нормалното състояние на една пирамида. Цялата идея е, че веднъж щом се озовеш в нея, си оставаш вътре.

Мумиите разгледаха износения вход и проскърцваха една на друга в изненада. Една от по-древните, която едва се държеше на крака, издаде звук като бръмбар, най-сетне превзел гнило дърво.

— Какво каза? — попита Тепикамон. Мумията на Аш-ур-мен-теп преведе.

— Рече, че страх обзема го.

Покойният цар кимна.

— Ще вляза да огледам. Вие, двамата живи, идвате с мен.

Лицето на Копърко се стопи.

— Хайде де, човече! — изсъска Тепикамон, като отмести вратата назад. — Виждаш, че мен не ме е страх. Покажи малко воля като всички останали.

— Но ще ни е необходима светлина — възрази Копърко.

Няколко от застаналите наблизо мумии се дръпнаха рязко назад, щом Ембри срамежливо извади кутийка с огниво от джоба си.

— И нещо, което да запалим — упорстваше Копърко.

Мумиите се отдалечиха още малко и замърмориха помежду си.

— Вътре има факли — напомни Тепикамон с леко приглушен глас. — И ги дръж по-далеч от мен, момче.

Пирамидата беше малка, без лабиринт или капани, представляваше просто каменен коридор, водещ нагоре. Треперещи в очакване всеки момент неописуеми ужасии да изскочат пред тях, балсаматорите последваха царя в малката квадратна зала, която миришеше на пясък. Таванът й бе почернял от сажди.

Вътре нямаше ни първи, ни втори саркофаг, никаква ужасия, именна или безименна. По средата имаше повдигнат блок с одеяло и възглавница на него.

Нито едно от тези неща не изглеждаше прекалено старо. Доста разочароващ факт всъщност.

Ембри вдигна глава и се огледа.

— Всъщност е доста приятно. Удобно.

— Не е — отрече Копърко.

— Хей, господарю цар, вижте това. — Ембри изтърча до една от стените. — Някой е драскал нещо. Вижте всичките тези линийки върху стената.

— И върху тази стена — каза царят. — И по пода. Някой е броил нещо. Всяка десетка е задраскана напряко. Някой е броил разни неща. Много неща.

Царят отстъпи назад.