Тери Пратчет - Пирамиди

Тсортският старшина провлачи ръката си по скалата.

— Би трябвало да има следи от, нали се сещаш, косми на камила или нещо подобно….

— Или кръв — добави ефебецът.

— Предполагам, че е едно от ония необясними явления.

— А-а… В такъв случай всичко е наред.

Двамата мъже зяпнаха в камъка за известно време.

— Като мираж — каза тсортянецът услужливо.

— Да, едно от ония неща.

— Дори ми се стори, че чух чайка.

— Налудничаво, нали? Не се срещат по тези места.

Тсортянецът се изкашля учтиво и се обърна към хората си. После се наведе по-близо.

— Предполагам, че останалите от твоите хора ще дойдат наскоро? — попита той.

Ефебцът се приближи крачка напред и проговори със стиснати устни, докато погледът му явно оставаше закотвен към скалите.

— Точно така — отвърна той. — А твоите, ако мога да попитам?

— Да. Предполагам, че ще се наложи да ви изколим, ако нашите пристигнат първи.

— Не бих се учудил, ако и ние сме така. За жалост нищо не може да се направи.

— Това е едно от ония неща — съгласи се тсортянецът.

Другият кимна.

— Странен свят, като се замислиш.

— Като се замисли човек, тъй си е. — Старшината разхлаби нагръдника си, доволен, че е на сянка. — Дажбите добре ли са при теб?

— Нали знаеш. Не трябва да се оплакваме.

— Както при нас, честно казано.

— Щото ако се оплакваш, става още по-зле.

— Точно както при нас. А бе, случайно да се намират смокини при теб? Доста би ми се усладила една смокиня.

— Съжалявам.

— Просто питам.

— Имаме много фурми, ако ще ти свършат работа.

— Имаме си достатъчно фурми, мерси.

— Съжалявам.

Двамата мъже постояха още малко, зареяни в собствените си мисли. Тогава ефебецът отново си сложи шлема, а тсортянинът си стегна колана.

— Ясно, значи.

— Ясно, значи.

Изправиха рамене, вирнаха носове и се отдалечиха. Миг по-късно двамата едновременно се обърнаха и след като си размениха едва доловими смутени усмивки, се върнаха при хората си.

Тепик бе очаквал… …какво?

Вероятно разпльокване на плът върху скала. Или — въпреки, че това беше на самата граница на очакванията му — гледката на Старото Царство, разпростряло се под него.

Но не и студена влажна мъгла.

На науката й е известно, че съществуват много повече измерения от класическите четири. Учените твърдят, че останалите обикновено не въздействат на света, защото допълнителните измерения са твърде малки и се капсулират във себе си, и тъй като реалността е фрактална, по-голямата й част е набутана в самата себе си. Това или означава, че Вселената е пълна с повече чудеса, отколкото можем да се надяваме, че някога ще разгадаем, или по-вероятно, че учените постоянно си измислят разни неща в движение.

Но мултивселената бъка от малки измеренийца, пешеходни алеи на сътворението, където въображаеми същества могат спокойно да се размотават, без да бъдат прегазени от сериозната действителност. Понякога преминават през дупки в реалността и отмъстително въздействат на тази вселена, като раждат митове, легенди и обвинения, че си пиян и невменяем.

Именно в едно от тях бе влязъл Тико, вследствие на глупава грешка в изчисленията.

Легендите бяха правдиви. Сфинксът наистина бродеше по границите на царството. Легендите просто не разясняваха за какъв вид граници става дума.

Сфинксът е нереално създание. Той съществува единствено защото някой си го е представил. Всеизвестно е, че в една безкрайна Вселена всичко, което може да бъде измислено, би трябвало да съществува някъде, а повечето подобни неща не биха успели да просъществуват в добре дефинирана пространствено-времева рамка и биват избутвани в някое странично измерение. Това може донякъде да обясни хроничната раздразнителност на Сфинкса, въпреки че всяко създание с тяло на лъв, гърди на жена и криле на орел ще има сериозен проблем с идентичността си и не му трябва много, за да се разгневи.

И той бе измислил Гатанката.

В различните измерения тя бе осигурила на Сфинкса значителни забавления и неизброими гощавки.

Това не беше известно на Тепик, когато водеше Тико през плаващите мъгли, но хрущенето на кости под краката му даваше достатъчно добра идея за същността на нещата.

Много хора бяха умрели тук. Имаше основание да се предположи, че по-късно пристигналите са видели костите на предшествениците си, следователно са продължили нататък крадешком. И това явно не бе им помогнало.