Тери Пратчет - Пирамиди

— Добре, че не беше ново — утеши го Чидър. — Поне е вършило работа на хората за известно време.

— Не знаеш какво представлява. Цялото е като огромна пирамида. Но обърната наопаки, разбираш ли? Цялата история, всички прадеди, хората, всичко се наслагва върху мен. Аз съм най-отдолу.

Тепик се прегърби върху намотка корабно въже, когато Чидър му върна бутилката и каза:

— Кара те да се замислиш, нали? Има толкова много изгубени градове и царства наоколо. Като Ии във Великия Неф. Цели страни са просто изчезнали. Там някъде. Може би хората просто са започнали да се бъзикат с геометрията, какво мислиш?

Тепик изхърка.

След няколко мига Чидър се люшна напред, пусна празната бутилка зад борда — тя цопна и след няколко секунди ивичка мехурчета обезпокои гладката повърхност — и се понесе към леглото си.

Тепик сънуваше.

В съня си стоеше на високо място, но беше нестабилен, защото пазеше равновесие върху раменете на баща си и майка си, а под тях видя дядовците и бабите си, а под тях прародителите му се простираха надолу във формата на огромна, добре де, огромна пирамида от хора, чиито основи се губеха в облаците.

Можеше да чуе гълчавата на изкрещени заповеди и инструкции, които достигаха до него.

„Ако не направиш нещо, никога няма да ни е имало!“

— Това е само сън — увери се и излезе от него, после влезе в някакъв дворец, където седеше дребен тъмен човечец с парче плат около бедрата и ядеше смокини.

— Разбира се, че е сън — отвърна той. — Светът е сън на Създателя. Всичко е само сънища, различни сънища. Те би трябвало да ти казват разни неща. Например: не яж омар преди лягане. Подобни неща. Да си сънувал оня със седемте крави?

— Да — потвърди Тепик, вгледал се в пода. Бе изсънувал доста добра архитектура. — Една от тях свиреше на тромбон.

— По мое време пушеше цигара. Добре известен на дедите ти е този сън.

— Какво означава?

Дребния мъж изчопли семка от зъбите си.

— Да не съм ги пасъл? Бих си дал дясната ръка да разбера. Не мисля, че сме се запознавали, между другото. Аз съм Кхъфт. Аз основах това царство. Сънуваш доста добри смокини.

— Теб също ли те сънувам?

— Правилно, мътните го взели. Разполагах с речник от осемстотин думи, мислиш ли, че наистина бих могъл да говоря както сега? Ако очакваш някакъв полезен съвет от предците си, забрави. Това е сън. Не мога да ти кажа нещо, което сам не знаеш.

— Ти си основателят?

— Да, аз съм.

— Ами… представях си те различно.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами… според статуята…

Кхъфт нетърпеливо махна с ръка.

— Това е само за връзки с обществеността. Значи, просто ме погледни. Да ти изглеждам патриархален?

Тепик се вторачи преценяващо.

— Не и в това парче плат — съгласи се той. — Изглежда някак, ами, оръфано?

— Може да изкара още години — възрази Кхъфт.

— Все пак предполагам, че е единственото, което си успял да вземеш, когато си бягал от преследвачите — каза Тепик решен да покаже, че го разбира.

Кхъфт взе още една смокиня и го изгледа, накривил глава.

— Я повтори.

— Бил си преследван. Затова си избягал в пустинята.

— А, да. Прав си. Вярно, мътните го взели. Бях преследван заради убежденията си.

— Това е ужасно.

Кхъфт се изплю.

— Правилно, мътните го взели. Не вярвах хората да забележат, че им продавам камили със зъби от гипс, преди да съм се изнесъл далеч от града.

Нужно бе известно време, за да може Тепик да го попие, но казаното успя да проникне в него като бетонна плоча в плаващи пясъци.

— Ти си престъпник?

— Хайде сега де, престъпник е мръсна дума, нали се сещаш? — отвърна дребният прародител — Бих предпочел „предприемач“. Проблемът ми беше, че се родих преди своето време.

— И значи просто си бягал? — попита Тепик тихичко.

— Не би било добра идея да остана там.

— „И Кхъфт, пастирът на камилите, се изгуби в Пустинята, и там се отвори пред него, като Подарък на Боговете, Долина с реки от Мед и Масло“ — цитира Тепик с кух глас. — Винаги съм си мислел, че трябва да е било доста лепкаво.

— Значи там бях аз, умиращ от жажда, всичките камили вдигаха огромна врява, крещят за вода, а на следващата минута — пльос — гледам проклета огромна речна долина с тръстика по бреговете, хипопотами и всичко останало. Просто от никъде. Почти бях прегазен от камилите.

— Не! Не е било така! Боговете на долината се смилили над теб и ти показали пътя до там, нали? — Тепик млъкна, учуден от умолителния тон на гласа си.

Кхафт се подсмихна.