Тери Пратчет - Пирамиди

Последната част. Това е стаята, където всичко ще се реши. Точно за тази част учениците, които успяват да минат, никога не ти казват нищо. А провалилите се не са наоколо, за да ги попиташ.

Умът на Тепик се препълни с различни варианти. В подобен миг, помисли си той, имаш нужда от божие напътствие. Къде си, татко?

Завиждаше на съучениците си, които вярваха в недосегаеми богове, обитаващи далечни планински върхове. Човек наистина може да вярва в такива богове. Но беше изключително трудно да повярваш в бог, когото виждаш всяка сутрин на закуска.

Извади арбалета си и сглоби смазаните му компоненти. Оръдието не беше особено подходящо, но ножовете му бяха свършили, а устните му бяха прекалено сухи, за да да използва тръбичката за стрелички.

От ъгъла се чуваше някакво потропване. Мерисет безгрижно почукваше зъбите си с молива.

Може би онова там е чучело. Как да разбере? Не, трябваше да е истински човек. Носеха се разни приказки. Може би пък да опита с пръчките…

Поклати глава, вдигна арбалета и внимателно се прицели.

— Когато пожелаете, г-н Тепик.

Това беше моментът.

Точно сега разбират дали можеш да убиваш.

Ето това се беше опитвал да прогони от ума си.

Знаеше, че не може.

Всеки осмоден следобед имаха „Политическа целесъобразност“ с г-жа Тмалия, една от малкото жени, които се бяха издигнали до високо положение в Гилдията. По земите около Кръглото море беше всепризнато, че един от начините да постигнеш дълголетие е да не се храниш с Нейно благородие. Бижутата само на едната й ръка съдържаха достатъчно отрова да загроби малък по размери град. Беше изумително красива, но хубостта й беше от оня точно премерен вид, който се постига благодарение на усилията на сръчни художници, маникюристи, мазачи, корсетиеристи и шивачи, както и на тричасов сериозен труд всяка сутрин. Когато вървеше, се чуваше едва доловимо проскърцване, сякаш издавано от скелет на кит под невероятен натиск.

Момчетата се учеха. Докато тя им говореше, не гледаха фигурата й. Наблюдаваха пръстите й.

— И така — започна тя — нека разгледаме състоянието на нещата преди основаването на Гилдията. В този град, както и на много други места, цивилизацията действително се захранва и развива от динамичното преплитане на интересите на много големи и мощни облагодетелстващи се картели. В дните преди основаването на Гилдията процесите, насочени към постигане на изпреварващо развитие сред тези консорциуми, неотмено водеше до жалкото състояние на липса на споразумения, които биваха терминирани с крайни средства. Това нанасяше изключителни вреди на общите интереси на града. Моля да разберете, че там където господства дисхармонията, търговията замира. И все пак… — Тя притисна длани към гърдите си. Чу се такова проскърцване, сякаш галеон отчаяно гребеше срещу стихията. — Очевидно беше назряла потребност пак от крайно, но отговорно средство за разрешаване на непреодолимите различия. Така бяха поставени основите на Гилдията. Какво блаженство — неочакваната височина на гласа й гузно изтръгна няколко десетки младежи от състоянието им на самостоятелно блуждение — е било да си там в онези първи дни, когато хората, отдадени на неотменната морална кауза, са се заели да изковат крайното политическо средство, при което не става дума за война. Колко щастливи сте вие сега да се обучавате за постъпването си в една гилдия, която изисква толкова много по отношение на държание, поведение, обноски и поверителни умения и ви предоставя власт, някога притежавана само от боговете. Светът действително е едно мекотело, което можете да моделирате по ваш избор…

Чидър преведе голяма част от тази реч зад конюшнята по време на обедната почивка.

— Знам какво значи да терминираш с крайни средства — надуто каза Чийзрайт. — Значи да загробваш с брадва.

— По дяволите, не е така — отвърна Чидър.

— Откъде знаеш?

— Семейството ми се занимава с търговия от години.

— Хм — вметна Чийзрайт. — Търговия.

Чидър никога не навлизаше в подробности относно вида на търговията. Ставаше дума за местене на някакви стоки и за задоволяване на някакви потребности, но никога не ставаше ясно какви стоки се местеха и какви потребности се задоволяваха.

След като халоса Чийзрайт, той внимателно поясни, че за да Терминираш с Крайни Средства не се изисква просто да загробиш жертвата, за предпочитане по изключително обстоен начин, а да въвлечеш в процеса и нейните съдружници и служители наред с материалната база, сградата, където се е помещавал бизнесът, както и значителна част от квартала наоколо. Така всеки, който е бил въвлечен, ще е наясно, че този човек е бил достатъчно неразумен да си създаде врагове, които могат много да се ядосат и изобщо не си поплюват.