Тери Пратчет - Пирамиди

Тепик подозираше, че липсата на точност е непростимо деяние. Но нали Мерисет трябваше да е на кулата преди него? А той следваше прекия маршрут. Старецът просто нямаше как да стигне по-рано. Да, ама нямаше как да е стигнал пръв и до моста на улицата… Сигурно го е отмъкнал преди срещата, а после се е покатерил на покрива, докато аз пълзях нагоре по стената, каза си Тепик, без да си повярва на нито една дума.

Изтича по ръба на покрива, а всичките му сетива бяха нащрек за липсващи керемиди или опънати жици. Въображението му запълваше всяка сянка с дебнещи фигури.

Кулата с гонга се извиси пред него. Спря се и я изгледа. Бе я гледал хиляди пъти преди и я бе изкачвал неведнъж, макар тя едва ли стигаше и до 1.8 въпреки факта, че медният купол на върха си беше любопитно катерене. Обектът просто си беше известен. Това влошаваше още повече нещата — извисяваше се пред него и заплашителният й трътлест силует се очертаваше на фона на сивото небе.

Сега напредваше по-бавно, като се приближаваше към кулата косо през наклонения покрив. Хрумна му, че неговите инициали бяха горе заедно с инициалите на Чиди, както и на стотици други млади убийци и че ще си останат там, дори и да загине тази нощ. Мисълта някак успокояваше. Само че не много.

Свали въжето си и с лекота го метна на широкия парапет, който опасваше кулата точно под купола. Изпробва въжето и чу тихото тракане, когато куката се закачи.

После го дръпна колкото можеше по-силно, запъвайки с единия крак в основата на някакъв комин.

Рязко и напълно безшумно една секция от парапета се отчупи и падна.

Чу се трясък, когато парчето се удари в покрива по-долу, след което се плъзна надолу по плочите. Последвалата пауза бе нарушена от далечен тъп звук на тихата илица. Излая куче.

По покривите цареше спокойствие и неподвижност. Ветрецът размести изгарящия въздух на мястото, където допреди малко беше Тепик.

След няколко минути той се появи иззад редицата комини, а на лицето му грееше странна и ужасяваща усмивка.

Нищо, което върши екзаминаторът, не може да е нечестно. Клиентите на наемните убийци неизменно са достатъчно богати и са в състояние да си платят за невероятно изобретателна защита, включително и да си наемат собствени убийци 5 5 Беше казано, че животът в Анкх-Морпорк е евтин. Това естествено беше напълно погрешно. Често пъти животът е много скъп, можеш обаче рапълно безплатно да си получиш смьртта. . Мерисет не се опитваше да го убие. Само го караше сам да си се претрепе.

Предпазливо се промъкна до основата на кулата и намери улук. За своя изненада установи, че не е намазан с хлъзгава смазка, но внимателно опипващите му пръсти накрая откриха отровните игли, боядасани в черно и залепени от вътрешната страна на улука. Отдели една с пинсетата си и я помириса.

Дестилирана подувка. Доста скъпичко и действа изумително. Извади малка стъкленица от колана си и събра всички игли, които успя да намери, след това си сложи предпазните ръкавици и започна да се катери нагоре със скоростта на ленивец.

— Значи, напълно е възможно, както прекосявате града в изпълнение на вашите законни назначения, да се намерите в състояние на противопоставяне с колеги, членове на Гилдията. Може да е дори някой от господата, с които понастоящем си делите чина. Това е съвсем в реда на нещата и… какво правите, г-н Чидър, не, не ми казвайте, че със сигурност не бих искал да зная, ще останете след часа… та такъв си е редът. Всеки има право да се защитава както намери за добре. И други врагове обаче ще ви следват по петите, а срещу тях не сте достатъчно добре подготвени да се защитавате… Кои са те, г-н Чийзрайт?

Мерисет се завъртя около оста си пред черната дъска подобно на лешояд, току-що чул предсмъртни хрипове, и посочи с тебешира си към Чийзрайт, който преглътна с усилие.

— Гилдията на крадците, сър? — едва успя да отрони.

— Излез отпред, момче.

Из спалните помещения шепнешком се разнасяха слухове какво Мерисет е правил с немарливите ученици в миналото — слуховете биваха винаги неясни, но ужасяващи. Класът си отдъхна. Обикновено Мерисет се съсредоточаваше върху една жертва за даден момент, така че им оставаше само да си дадат вид на много заинтригувани и да се забавляват с шоуто. Почервенял като рак до върха на ушите си, Чийзрайт се изправи на крака и потегли по пътечката между чиновете.

Учителят замислено го изучаваше.

— Така — започна той — ето ни го Чийзрайт, Г., който дебнешком се примъква по тресящите се върхове на покривите. Погледнете решително настръхналите му уши. Вижте как непреклонно се разгъват тези колене.