Тери Пратчет - Пирамиди

Класът се кискаше подобаващо. Чийзрайт им се нахили видиотено и завъртя очи.

— Но какви са тези злокобни фигури, които се движат в крачка с него, а? След като намирате това за толкова смешно, г-н Тепик, може би пък вие ще бъдете така добър да кажете на г-н Чийзрайт?

Тепик замръзна насред смеха си.

Втренченият поглед на Мерисет се впи в него. Съвсем като Диос е, върховния жрец, помисли си Тепик. Дори и татко се страхува от Диос.

Знаеше какво трябва да направи, но мътните да го вземат, ако го направи. Трябваше да се страхува.

— Лошата подготовка — отговори. — Немарливостга. Липсата на концентрация. Лошо владеене на пособията. O, и прекомерната самоувереност, сър.

Мерисет задържа вторачения си поглед върху него за известно време, но Тепик бе тренирал с котките в палата.

Накрая учителят му хвърли една краткотрайна усмивчица, която нямаше нищо общо с хумора, подметна тебешира във въздуха, пак го хвана и каза:

— Г-н Тепик е напълно прав. Особено що се отнася до прекомерната самоувереност.

Някакъв перваз водеше към гостоприемно отворен прозорец. Первазът беше покрит с мазнина и преди да продължи напред, Тепик инвестира няколко минути в забиване на котки в процепите между камъните.

С лекота увисна край прозореца и извади от колана си малки метални пръчици. В краищата си имаха нарези и след няколко секунди бързи действия той измайстори пръчка с дължина около метър, а на единия й край прикрепи огледалце.

Нищо не можа да види в сумрака отвъд отворения прозорец. Издърпа пръчката и опита отново, като този път на края й закрепи качулката си, в която натъпка ръкавиците си, все едно че глава предпазливо се показва на светлината. Убеден беше, че ще бъде тресната или с топуз, или със стрела, но качулката си остана напълно неатакувана.

Ледени тръпки го побиваха въпреки горещината на нощта. Черното кадифе изглеждаше добре, но с това се изчерпваше всичко, което човек може да каже за него. Заради възбудата и напрежението сега носеше по себе си няколко литра лепкава течност. Продължи напред.

На перваза на прозореца беше опъната тънка черна жица, а на спускащото се вертикално крило на прозореца беше здраво прикрепено назъбено острие. Отне му само миг да затъкне крилото на прозореца с няколко метални пръчици и след това да пререже жицата — прозорецът се отпусна с половин сантиметър. Ухили се в мрака.

Опипването на вътрешността на стаята с помощта на по-дълга пръчка му показа, че вътре има под, който очевидно е свободен от препятствия. Откри и жица, вързана на височината на гърдите му. Издърпа обратно пръчката, прикрепи на върха й кукичка, върна я обратно в стаята, закачи жицата и започна да тегли.

Последва тъп удар на стрела от арбалет, забила се в старата мазилка.

Бучка глина, закачена на същия този прът и леко провлачена по пода, доказа наличието на няколко капана. Тепик ги издърпа към себе си и започна да ги разучава с интерес. Бяха медни. Ако беше приложил техниката с магнита — обичайния метод, — нямаше да ги открие.

Помисли малко. В торбичката си имаше жреци за нахлузване. Дяволски прийом да ги наденеш и дебнеш в стая, но Тепик все пак го направи. (Жреците представляваха папуци, подсилени с метал. Можеха да ти спасят душата, дори да е слязла в петите ти. Това е виц на Убийците.) Мерисет, в края на краищата, е от секцията на отровителите. Подувка! Ако е понамазал с тази отровица, Тепик щеше да се разплеска навсякъде по стените. Няма да го погребват, само ще пребоядисат отгоре му. 6 6 Подувката се получава от дълбокоокеанската риба гръм, Singularis minutia gigantica, която се защитава от враговете си, като се подува и многократно надминава обичайните си размери. Ако бъде погълната от хора, всяка клетка в човешкото тяло мигновено се опитва да се подуе до 2 000 пъти. Изходът е неизменно фатален и много шумен.

Правилата. Мерисет би трябвало да спазва правилата. Не може просто да го затрие без никакво предупреждение. Ще се наложи да го остави да се самозатрие по невнимание или прекалена самоувереност.

Лекичко се отпусна на пода в стаята и остави очите си да привикнат с мрака. Някое и друго изследователско опипване с пръчките доказа, че няма други жици. Чу се едва доловимо хрущене, когато единият му жрец размаза някакъв капан.

— Вие решавате кога да действате, г-н Тепик.

Мерисет стоеше в ъгъла. Моливът му изскърца, докато си записваше нещо. Тепик се опита да пропъди човека от главата си. Опита се да мисли.

Някой лежеше на леглото, фигурата беше цялата покрита с одеяло.