Тери Пратчет - Пирамиди

— Къде е Птраци?

— Знаех си, че се оплакваш от липсата на домашни удобства, затова ти донесохме този килим.

— Попитах къде е Птраци?

Екипажът се отмести встрани и остави ухиления Алфонс да разреже въжетата и да опне килима.

Килимът се разгъна по пода, бълвайки кълба прах, молци и накрая Птраци, която продължи да се търкаля напред, докато главата й не се блъсна в ботуша на Тепик.

Той й помогна да стане и се помъчи да извади пухчетата от косата й, докато тя се олюляваше. Момичето не му обърна внимание, а зачервена от гняв и липса на въздух се обърна към Чидър.

— Можех да се задуша в това нещо! — извика тя. — Ако съдя по миризмата, хиляди други същества вече са го сторили! А и жегата!

— Нали каза, че номерът минал при царица РамХам-Тарам или както беше? — отвърна Чидър. — Не си го изкарвай на мен. Вкъщи огърлица или нещо подобно обикновено върши същата работа.

— Обзалагам се, че тя е имала сносен килим! Не нещо, захвърлено в проклетия трюм от половин година!

— Извади късмет, че изобщо имахме килим — отвърна кротко Чидър. — Идеята беше твоя.

— Пфу! — Птраци се обърна към Тепик. — Здрасти. Това трябваше да бъде стряскащо оригинална изненада.

— И подейства — отвърна Тепик трескаво. — Наистина подейства.

Чидър лежеше на кушетка на верандата, а три прислужнички се редуваха да му белят грозде. Кана бира се изстудяваше на сянката. Чидър се хилеше приветливо.

Легнал по корем върху едно одеяло наблизо, Алфонс се намираше в доста странно положение. Учителката на Момичетата бе забелязала, че освен татуировките на ръцете му, гърбът му е същинска илюстрирана енциклопедия на екзотични похвати, и бе довела момичетата да се образоват. От време на време морякът премигваше, когато показалката й мушваше елементи от изключително значение, и с пръсти запушваше белязаните си уши да не допусне кикотенето в тях.

В далечния край на верандата, по мълчаливо съгласие оставени насаме от другите, седяха Тепик и Птраци. Нещата не се развиваха добре.

— Всичко се промени — каза той. — Няма да бъда цар.

— Ти си царят. Не можеш да промениш това.

— Мога. Мога да абдикирам. Много е просто. Ако се окаже, че не съм всъщност царят, мога да правя каквото си искам. Ако съм цар, то царската дума е закон и мога да абдикирам. Ако е възможно да се сменя пол с декрет, няма проблем и за положението ми в обществото. Да намерят някой роднина за работата. Предполагам, че имам десетки.

— Работа ли? Както и да е, нали каза, че само леля ти е останала?

Тепик се намръщи. Като се замислеше, леля Клеф-птах-ре не беше монархът, от който се нуждаеше царството, ако искаше да започне наново. Тя имаше закостенели разбирания по доста въпроси, но повечето включваха дране на хора на живо. За начало — повечето хора под тридесет и пет години.

— Ами ще е някой друг тогава. Едва ли ще е трудно, винаги сме имали благородници в излишък. Трябва само да намерим някого, който е сънувал кравите.

— А, онзи сън със седемте дебели и седемте тънки крави? — попита Птраци.

— Да. Нещо като потомствен сън.

— Знам само, че е досаден. Една от кравите винаги се хили и свири на рог.

— На мен повече ми прилича на тромбон.

— Като се вгледаш внимателно, ще видиш, че е церемониален рог.

— Е, всеки вижда нещата различно. Не мисля, че е от значение.

Тепик въздъхна и погледа как разтоварват „Безименния“.

Корабът изглежда разполагаше с повече от очакваните пухени дюшеци, а неколцина слизаха озадачени по подвижното мостче с кутии инструменти и тръби в ръце.

— Няма да ти е лесно — увери го Птраци. — Не можеш просто да кажеш: „Всички, които са сънували крави, да пристъпят напред“. Така ще разкриеш замисъла.

— Няма да се размотавам тук, докато някой се сети да го спомене! — гневно натърти Тепик. — Помисли! Колко хора ще кажат: „Ей, снощи сънувах един странен сън с крави“? Е, като изключим теб.

Двамата се спогледаха.

— И тя ми е сестра? — попита Тепик. Жреците кимнаха. Оставиха Кууми да го съобщи в думи. Той бе разглеждал десетина минути записките на Учителката на Момичетата.

— Майка й беше, ъ-ъ, любимка на покойния ви баща -обясни жрецът. — Той се погрижи с огромен интерес за възпитанието й и, ъ-ъ, изглежда… да. Разбира се, възможно е да ви е леля. Наложниците никога не са били много добри в изчисленията. Най-вероятно ви е сестра.

Птраци го погледна с насълзени очи.

— И в двата случая няма никаква разлика, нали? — прошепна тя.

Тепик сведе поглед.