Тери Пратчет - Дядо Прас

Натисна го. Не последва порой от приятни звуци. Имаше само глух удар и все по-силно бълбукане.

Архиканцлерът се примири с разочарованието и продължи да се сапунисва.

Малко по-късно същия ден той заповяда да преградят отново вратата на банята и да окачат табела: „Да не се използва в никакъв случай. ТОВА Е ВАЖНО!“

Модо обаче не забиваше пироните докрай, а ги остави да стърчат мъничко, за да ги захване по-лесно с клещите след време. Никога не се оплакваше, но бе изучил криволиците в умовете на магьосниците.

Изобщо не успяха да открият сапуна.

Пондър и студентите от неговия семинар наблюдаваха напрегнато Хекса.

— Ей, не може да спре просто така!

— Да, но мравките не мърдат. — Пондър въздъхна. — Добре, върнете тази измишльотина на мястото й.

Ейдриън внимателно постави малкото плюшено мече над клавиатурата. Всичко се раздвижи незабавно. Мравките защъкаха. Мишката изписка.

Опитваха вече за трети път.

Пондър отново прочете единственото изречение, изписано от Хекса.

+++ Мое си е! Уааааа! +++

— Не бих уведомил с удоволствие Архиканцлера — процеди Пондър през зъби, — че тази машина престава да работи, когато й отнемем плюшеното мече. Дори не ми се живее в такъв свят.

— Е, защо тогава да не формулираме изискването по друг начин? — учуди се Ейдриън. — Ще казваме, че Хексът работи нормално само ако е включено и неговото МПМ…

— Мислиш ли, че така е по-добре? — неохотно промърмори Пондър.

— „Малко плюшено мече“ определено звучи по-нелепо.

Пондър кимна.

— Да, така е по-добре.

Гауейн сподели със Сюзън, че от всички подаръци, които му донесе Дядо Прас, най-много му харесва стъкленото топче.

— Какво стъклено топче?

— Което намерих в камината. С него винаги печеля. Страшни въртели прави по пясъка!

© 1996 Тери Пратчет

© 1999 Владимир Зарков, превод от английски

Terry Pratchett

Hogfather, 1996

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ДЯДО ПРАС. 1999. Изд. Вузев, София. Серия Истории от Светът на диска. Превод: от англ. Владимир ЗАРКОВ [Hogfather, Terry PRATCHETT]. Художник: Джош КИРБИ. Печат: Полиграфия АД, Пловдив. Формат: 105×180 (18 см). Страници: 343. Цена: 3500.00 лв. (6.00 лв.). ISBN: 954-422-053-4.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/1594]

Последна редакция: 2007-06-30 22:12:31

Тоест от онези, които заслужават да проливат кръв. Или от онези, които заслужават кръвта им да бъде пролята. Трудно е човек да вникне в мисленето на някои невинни създания.

Тази размяна на реплики съдържа почти всичко, което е необходимо да знаете за човешката цивилизация. Или поне за онези нейни части, които в момента са на морското дъно, оградени са с бодлива тел или все още димят.

Печално и жалко е, че мнозина благородници са си позволявали да тънат в такава заблуда — слугите уж биха се подлъгали за съдържанието, ако етикетите са надписани отзад напред. В отговор на нескопосаните им хитрини немалко икономи са предполагали с доста по-голямо основание, че господарите няма да забележат, ако уискито бъде допълнено с янкип.

Мъхнатко не беше от хората, на които ти се иска да задаваш въпроси, освен ако не звучат приблизително така: „А-а-а-ако ви дам всичките си пари, н-н-н-нали няма да ми счупите и другия крак?“

Мрежестия заслужи прякора си със своя изобретателски принос в методите за прикрепване на досадниците към дъното с помощта на бетонен блок. Процесът има един недостатък — след време изплуват парчета и плъзват ненужни приказки. Хитроумният мъж се досети, че ако увиеш и парче гъста мрежа около натрапника, ще си спестиш неприятните слухове, а през дупките рибите и раците пак ще могат да си свършат работата по почистването.

Подземният свят на Анкх-Морпорк се отличаваше с такива мащаби, че обикновеният свят се носеше върху него като кокошчица, опитваща се да нахрани гнездо с пораснали щраусчета. Вече имаше Големия Дейв, Тлъстия Дейв, Лудия Дейв, Слабака Дейви и Дългуча Дей. А все някакъв прякор трябваше да измислят и на този от братята Лилиуайт.

Такива съждения е изказвал и философът Вентри от Куирм: „Има вероятност боговете да съществуват, вероятно е обаче и обратното. Тогава защо да не вярваме в тях за всеки случай? Ако верските учения са самата истина, значи ще се пренесем на много приятно местенце след смъртта си, а ако не са, не губим нищо.“ Когато умрял, озовал се сред скупчени в кръг богове с много гадни сопи в ръцете. Един от тях изръмжал: „Ей сега ще видиш как постъпваме с онези, които се смятат за по-хитри от нас!“