Тери Пратчет - Дядо Прас

— Огледайте го хубавичко! — подкани Тийтайм.

— Страшен скелет в черни дрехи!

Май вече усещаше, че настроението се отличава от очакванията му. Изведнъж се вторачи в Сюзън.

— Този чайник май смущава спокойствието ти. Поредното ти хрумване, нали? Остави го на пода, моля те. Съвсем бавно.

— Нищо страшно няма, само купчина кости — презрително се обади Гауейн. — А конярят Уили ми обеща истински череп от кобила. И ще си направя от него шапка, каквато е имал генерал Тактикус, за да плаши враговете. Пък и тоя скелет само си стои, дори не ще да вие. Ти си страшен. Имаш много гнусно око.

— Тъй ли било? Да видим тогава колко по-страшен мога да бъда.

По острието на меча пробягваха сини светлинки.

Ръката на Сюзън докопа съвсем самостоятелно ръжена. Тийтайм забеляза движението и пристъпи зад Смърт с вдигнат меч…

Тя метна ръжена с яростен замах. Парчето метал разцепи въздуха с пукот и остави диря от искри.

Заби се в черната роба и изчезна. Смърт примига. Тийтайм се усмихна.

После се взря унесено в меча. Оръжието падна от пръстите му.

Смърт го хвана, преди да е срязало пода.

Докато се свличаше, Тийтайм не отделяше поглед от ръжена в гърдите си.

— О, не… Няма как да е минал през теб. Толкова ребра!

Туайла отново благоволи да извади палеца от устата си.

— Убива само чудовища.

— Спри времето веднага! — заповяда Сюзън.

Смърт щракна с пръсти. Часовникът в ъгъла не цъкаше.

— Ти ми намигна! Мислех си, че имаш някакъв план!

— РАЗБИРА СЕ. ИМАХ НАМЕРЕНИЕТО ДА НАБЛЮДАВАМ КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ.

— Само толкова ли?

— ТИ СИ ИЗВЪНРЕДНО ИЗОБРЕТАТЕЛНА. И ПОЛУЧИ ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ.

— Какво?!

— АЗ ОБАЧЕ ДОБАВИХ ШУМА И ИСКРИТЕ. СТОРИ МИ СЕ, ЧЕ ТАКА ЩЕ БЪДЕ ПО-ЗРЕЛИЩНО И… УМЕСТНО.

— А ако нищо не бях направила?

— ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ ВСЕ НЕЩО ЩЯХ ДА ИЗМИСЛЯ. В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ.

— Това беше последният момент!

— ВИНАГИ ИМА ВРЕМЕ ЗА ОЩЕ ЕДИН ПОСЛЕДЕН МОМЕНТ.

— И децата гледаха!

— НАИСТИНА БЕШЕ ПОУЧИТЕЛНО. СВЕТЪТ СКОРО ЩЕ ГИ ЗАПОЗНАЕ С РЕАЛНИТЕ СИ ЧУДОВИЩА. НЕКА ПОМНЯТ, ЧЕ ВИНАГИ ИМАТ ПОДРЪКА РЪЖЕНА.

— Те обаче го помислиха за човек…

— СПОРЕД МЕН СЕ ДОСЕТИХА ВЕДНАГА КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА. — Смърт подритна трупа. — СТИГА ПРЕСТРУВКИ, ГОСПОДИН ТИЙТАЙМ.

Духът на убиеца подскочи като кукла на пружинка, грейнал в безумна усмивка.

— Пак не успях!

— ЕСТЕСТВЕНО.

Духът избледня.

— АЗ ЩЕ ОТНЕСА ТЯЛОТО. НЕ ИСКАМ ДА ТИ ЗАДАВАТ НЕПРИЯТНИ ВЪПРОСИ.

— Но защо той вършеше всичко това? За пари? Или за власт?

— НЯКОИ ХОРА СА ГОТОВИ НА ВСИЧКО САМО ЗАРАДИ ТРЪПКАТА. ИЛИ ЗА ДА СЕ ПРОСЛАВЯТ. ИЛИ… ПРОСТО ЗАЩОТО НЕ БИВА ДА ГО ПРАВЯТ.

Смърт метна трупа на рамо. Нещо падна в камината. Той поумува.

— ИЗВИНЯВАЙ… ТИ СИГУРНА ЛИ БЕШЕ, ЧЕ РЪЖЕНЪТ ЩЕ МИНЕ ПРЕЗ МЕН?

Чак сега Сюзън усети, че трепери.

— Бях напълно убедена в това.

— АХА… Е, ДОБРЕ ТОГАВА… ВЕСЕЛА ПРАСОКОЛЕДА.

— Весела Прасоколеда и на теб.

Смърт отново поспря на балкона.

— И ЛЕКА НОЩ, ДЕЦА… КЪДЕТО И ДА СТЕ.

Гарванът се тръшна върху заснежен дънер.

— И няма кой да ме откара… Погледни само — замръзнала пустош от хоризонт до хоризонт. Една педя повече не мога да прелетя. Знаеш ли, че като нищо мога да си умра от глад тук? Ха! Хайде на бас, че ако бях някоя червеношийка, щяха най-грижовно да ме отнесат обратно!

— ПИСУК — съгласи се съчувствено Смърт на мишките и подуши снега. Започна да рови.

— Тъй, ще се вкочанясам, значи… Жалка купчинка пера с вирнати нагоре крачета. А дори няма да нахраня някого. Уверявам те, за моя животински вид е истински позор да умреш от…

Изведнъж осъзна, че под снега има доста по-мърлява белота.

Усилията на скелетчето откриха ухо.

Гарванът зяпна алчно.

— Това е овца!

Смърт на мишките закима.

— Цяла овца!

— ПИСУК.

— Олеле, още не е изстинала!

Костеливото плъхче го потупа радостно по крилото.

— ПИСУК-УК! УК-УК-УК!

— Много мило. Благодаря ти от сърце. Желая същото и на теб.

Далеч и в пространството, и във времето се отвори вратата на един магазин. Нисичкият собственик излезе забързано от задното помещение… и сякаш се закова за пода.

— ИМАТЕ ГОЛЯМО ДЪРВЕНО ЛЮЛЕЕЩО СЕ КОНЧЕ НА ВИТРИНАТА — изрече новият клиент.

— А, да, радвам се, че е привлякло вниманието ви. — Майсторът опипваше нервно квадратните рамки на очилата си. Не бе чул звънчето на вратата и това го тревожеше. — Уви, сложихме го само за украса. То е по специална поръчка на лорд…

— НЕ. АЗ ЩЕ ГО КУПЯ.