Тери Пратчет - Дядо Прас

— Невъзможно, защото…

— ИМАТЕ И ДРУГИ ИГРАЧКИ, НАЛИ?

— Да, разбира се, но…

— ЗНАЧИ АЗ ВЗЕМАМ КОНЧЕТО. КОЛКО ТРЯБВАШЕ ДА ВИ ЗАПЛАТИ НЕГОВА СВЕТЛОСТ?

— Е, споразумяхме се за дванадесет долара, само че…

— ДАВАМ ВИ ПЕТДЕСЕТ.

Алчността изблъска с лакти опасенията. И се съгласи припряно, че наистина има други играчки. Собственикът учудващо прозорливо предположи, че този клиент не е свикнал да чува „не“. Вярно, лорд Селачии сигурно щеше да се ядоса, но той не беше тук. А неочакваният посетител беше тук. И то със страшна сила.

— Ъ-ъ… Да ви го увия ли?

— НЕ. ЩЕ ГО ВЗЕМА НАПРАВО. И ЩЕ ИЗЛЯЗА ПРЕЗ ЗАДНИЯ ВХОД, АКО НЕ СТЕ ПРОТИВ.

— А… как влязохте? — дръзна да попита майсторът, когато вадеше кончето от витрината.

— ПРЕЗ СТЕНАТА. ЗНАЧИТЕЛНО ПО-УДОБНО Е, ОТКОЛКОТО ПРЕЗ КОМИНА. — Особнякът огледа рафтовете. — ПРАВИТЕ ХУБАВИ ИГРАЧКИ.

— Ъ-ъ… Благодаря.

— МЕЖДУ ДРУГОТО ОТВЪН СТОИ МОМЧЕНЦЕ, ЧИЕТО НОСЛЕ Е ЗАЛЕПНАЛО ЗА СТЪКЛОТО. МАЛКО ТОПЛА ВОДА БИ СВЪРШИЛА РАБОТА.

Смърт се върна при Бинки и закрепи дървеното конче зад седлото.

— АЛБЪРТ ЩЕ СЕ ЗАРАДВА. НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА ВИДЯ ИЗРАЖЕНИЕТО НА ЛИЦЕТО МУ. ХО. ХО. ХО.

Утрото на Прасоколеда настъпваше към кулите на Невидимия университет, а Библиотекарят се вмъкна в Голямата зала, стиснал с пръстите на единия си крак дебел сноп нотни листове.

Архиканцлерът седна с въздишка в кабинета и си смъкна ботушите.

Дяволски дълга нощ беше. И имаше какви ли не странни случки.

Ридкъли се загледа във вратата на новата си баня. Вече опозна особеностите на придобивката си, а един горещ душ нямаше да му се отрази зле. Защо да не отиде чистичък на органовия рецитал?

Свали си шапката и нещо падна със звън от нея. Едно гномче се търкулна на пода.

— Ох, още един! Мислех, че се отървахме от всички. Ти пък какво правиш, а?

— Аз ли… Нали помните как при всяка поява на вълшебно същество се чуваше звън на сребърни камбанки?

Лицето на гномчето издаваше, че очаква всеки миг да си го отнесе.

— Е, и?

То показа мъничките камбанки в ръцете си и ги разлюля плашливо. Звъннаха много печално.

— Хубаво е, нали? Аз съм феята на камбанките.

— Я се разкарай!

— Умея и да правя чудесни светлинни ефекти, също съпроводени с мелодичен звън…

— Махай се!

Ридкъли постигна пряко попадение с гуменото пате и гномчето избяга през канала на банята. Псувни и нехармоничен звън на ударени камбанки отекнаха надолу по тръбите.

Най-сетне намерил миг спокойствие, Ридкъли смъкна робата си презглава.

Резервоарите на органа пукаха по всяка сглобка, когато Библиотекарят реши, че ги е напомпал достатъчно. Покатери се пъргаво на столчето и огледа умиротворен клавишите.

Подходът на Скапания тъпанар Джонсън към музиката не се отличаваше от похватите му във всяка друга област, докосната от гения му, както сланата попарва зеленчуците. Затова Големият орган в Невидимия университет беше единственият в света, на който можеше да се изпълни симфония за гръмотевична буря и настъпена жаба.

Топла вода се стичаше по островърхата шапка за баня на Муструм Ридкъли.

Архиканцлерът допускаше, че господин Джонсън съвсем неволно е създал тази съвършена обител на чистотата… Ако не друго, беше идеална за пеене.

Екотът и резонансът в тръбите придаваха плътна звучност и на най-хилавия гласец.

Затова Ридкъли запя.

Тръбите на органа потрепваха от натрупаната енергия. Библиотекарят сплете пръсти и ги изви, докато изпукаха. След това натисна бутона за подаване на налягане.

Звънтенето се превърна в напрегнато бръмчене.

Много внимателно той включи сцеплението.

Ридкъли млъкна, когато долови приглушената мелодия. Баня с музикален съпровод, а? Тъкмо като за него.

Жалко, че не се чуваше добре.

В този миг забеляза за пръв път малкото лостче с надпис „Музикални тръби“.

Ридкъли беше от хората, които не се чудят дълго, а направо посягат. Беше възнаграден с гледката как няколко подвижни пана се плъзгат встрани и откриват безбройни бронзови струйници.

Библиотекарят се носеше с крилете на музиката. Ръцете и краката му танцуваха над клавишите и набираха скорост към кресчендото, с което завършва първа част от Катастрофалната сюита на Бъбла.

Единият крак ритна изящно лоста, табелата над който гласеше „Реактивен ускорител“, другият ловко завъртя кранчето на резервоара с азотен окис.

Ридкъли чукна с пръст по няколко струйника. Нищо не се случи.

Пак огледа контролните уреди в банята и се спря на малко бронзово лостче с пояснение „Връзка с органа“.