Тери Пратчет - Дядо Прас

— НЕ ИСКАШ ЛИ ДА НИ ДОЙДЕШ НА ГОСТИ ЗА ВЕЧЕРЯ? — попита Смърт с надежда. — АЛБЪРТ ПЪРЖИ ПУДИНГ.

— Как тъй пържи пудинг?

— АЛБЪРТ Е МНОГО ВЕЩ В ПЪРЖЕНЕТО.

— Ами аз… Хм… Всъщност очакват да съм неотлъчно тук. Семейство Гейтър кани много гости по празниците. Повечето са делови партньори на стопанина на дома. А аз трябва да се занимавам с децата… Искаш ли да пийнеш нещо?

— МИСЛЯ, ЧЕ ЧАША КАКАО ЩЕ БЪДЕ НАПЪЛНО ПОДХОДЯЩА.

— Ей сега. Има бисквити в кутията над камината.

Сюзън се запъти към мъничката кухня.

Смърт се отпусна в скърцащия люлеещ се стол. Оглеждаше се с любопитство. Откъм кухнята се чуваше потракване на чаши и чинийки, после рязко вдишване… и нищо друго.

Взе си бисквитка от кутията. Взря се с професионална гордост в двата пълни чорапа пред камината.

Обърна се към вратата. На кукичките висяха престилката и бонето на Сюзън, които обличаше в ролята си на гувернантка. Сиви и скучни. Смърт не смяташе, че е изучил докрай човешката психика, но богатият опит му позволяваше веднага да разпознае защитните цветове за сливане с околната среда.

Вратата се отвори. За свой ужас Смърт зърна малко човече с трудно поддаващ се на разпознаване пол, което прекоси сънено стаята и откачи чорапите. Вече се тътреше към вратата… но го забеляза. Просто спря и се вторачи преценяващо в него.

Беше му известно, че малките деца го виждат, защото още не са насадили у себе си избирателната слепота, свързана с осъзнаването на собствената тленност. Смути се.

— Ей, Сюзън има ръжен — осведоми го детето, сякаш беше на негова страна.

— АУ, СЕРИОЗНО ЛИ? ГОРКО МИ.

— Мишлех ши… Мислех си, че всички вече сте чули за ръжена. Миналата шедмича… седмица, де, тя щеше да откъсне носа на един караконджол.

Смърт се позамисли дали това е осъществимо практически.

— Ще дам на Гауейн неговия чорап — сподели намеренията си детето, — после ще се върна да гледам.

И изтупурка от стаята.

— АМИ СЕГА… СЮЗЪН!

Време беше да повика подкрепленията.

Сюзън влезе заднешком, стиснала почернял чайник. Имаше още някой. В слабата светлина на свещите синята линия на острието се отразяваше от едно стъклено око.

— Виж ти, виж ти… — Тийтайм се загледа невъзмутимо в Смърт. — Неочаквана среща. Посещаваме роднините си, а?

Мечът бръмчеше тихичко, описвайки малки кръгове във въздуха.

— Отдавна се питам — продължи убиецът замечтано — дали е възможно да бъде убит Смърт? Мечът е специален, а поне тук действието му е извън всякакво съмнение… — Той се ухили. — И никой няма да го сметне за убийство. Вероятно ще ме похвалят за гражданска доблест. Моля ви да се изправите, сър. Вие вероятно най-добре си знаете имате ли слаби места, но Сюзън непременно ще умре. Затова на ваше място не бих опитвал трикове в последния момент.

— АЗ СЪМ ПОСЛЕДНИЯТ МОМЕНТ — напомни Смърт.

Тийтайм го обикаляше предпазливо.

В съседната стая се опитваха да надуят съвсем тихичко свирка. Сюзън погледна строго дядо си.

— Не помня някой от двамата да е искал шумна играчка.

— ТРЯБВАШЕ ДА НАМЕРЯТ В ЧОРАПА ИМЕННО ТАКАВА ИГРАЧКА. ИНАЧЕ С КАКВО ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТ В ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА СУТРИНТА?

— А, тук имало и деца — засмя се Тийтайм. — Защо не се досетих по-рано? Повикайте ги.

— Как пък не!

— Това ще бъде много поучително за тях. Ще им помогне в развитието. А когато противникът ти е Смърт, няма как да не си отредиш ролята на добрия герой. — Насочи меча към Сюзън. — Казах да ги повикаш!

Тя се озърна с надежда към дядо си. Той кимна. За миг едната му очна кухина просветна. Само така умееше да намига.

„Измислил е нещо. Нали е способен да спира времето?“

— Гауейн? Туайла?

Приглушеният шум оттатък спря. Два чифта боси крачета зашляпаха по пода и две сериозни личица надникнаха в занималнята.

— Влезте, влезте, мили дребосъчета с хубави къдрички — подкани ги снизходително Тийтайм. В погледа на Гауейн проличаха стоманени отблясъци.

„Поредната му грешка. Ако ги беше нарекъл «копеленца тъпи», щяха да се прехласнат по него. Твърде добре усещат, когато някой им се присмива.“

— Аз залових това чудовище — обясни убиецът — Какво да го правим сега?

Двете личица се обърнаха към Смърт. Туайла си лапна палеца.

— Обикновен скелет — скептично промърмори Гауейн.

— Правилно. Отвратителен ужасен скелет. Много е страшен, нали?

Туайла извади палеца от устата си.

— Той яде бишквитка.

— Бисквитка — по навик я поправи Сюзън. И разклати разсеяно чайника в ръката си.