Тери Пратчет - Дядо Прас

— Гауейн… — строго промълви тя, загледана в нервния мечок, който вече отстъпваше заднешком.

— Да, госпожице?

— Знам, че мина оттам, за да се наложи да пребия до смърт някое нещастно животинче, чиято единствена вина се състои в непреодолимото желание да те разкъса.

— Ама аз само си подскачах…

— Именно. Нормалните деца не подскачат, освен ако са дрогирани. — Момчето й се ухили. — Измислиш ли още някоя щуротия — с равен глас добави тя, — ще ти вържа ръцете зад врата.

Той кимна и отиде да бутне Туайла от люлката.

Сюзън въздъхна от радостно облекчение. Това беше личното й откритие в педагогиката. Идиотските заплахи изобщо не притесняват децата, затова пък ги правят послушни. Особено ако бъдат описани красноречиво.

Предишната гувернантка бе призовала всевъзможни чудовища и духове в борбата си за дисциплина. Все някое от тях чакаше да схруска момченцата и момиченцата за престъпления като заекването или упоритото писане с лявата ръка. От такива тухлички се гради детската невинност.

Първоначалните опити на Сюзън да разубеждава възпитаниците си само влошиха неимоверно положението.

Туайла започна да се напишква нощем. Вероятно използваше единственото достъпно й средство за защита срещу чудовището, което се бе заселило под леглото.

Скоро Сюзън бе принудена да притича посред нощ, защото момиченцето се разпищя за караконджола, който се крие в килера. Тя поклати глава примирено и надникна в тъмното помещение. От яд хвана гадината за гъстата грива на главата, халоса я с ръжена от камината на детската стая, изкълчи й рамото, за да затвърди внушението, и я изрита през задната врата на къщата.

Децата не желаеха да се простят с вярата си в тези разнообразни твари, защото си знаеха, че ги има. Оказа се обаче, че са още по-склонни да повярват в силата на ръжена.

Седна на една пейка да почете малко. Поставила си бе задачата всеки ден да води децата на място, където да срещат себеподобни. Ако се научеха да оцеляват на детската площадка, нищо в живота им като възрастни не би могло да ги уплаши. Освен това й беше приятно да слуша детските гласчета, само внимаваше да сяда достатъчно далеч, за да не чува думичките, които изричаха.

По-късно през деня предстояха уроците. Постигна забележителен напредък, след като изхвърли книжките с топчици и кученца. Гауейн в момента поглъщаше жадно военните мемоари на генерал Тактикус — бяха подходящо кървави, освен това се смяташе, че са прекалено трудни за детския ум. От тези занимания речникът му се удвояваше едва ли не всяка седмица, вече употребяваше съвсем на място думи като „изкормване“. В края на краищата имаше ли смисъл да учи децата как да бъдат деца? Това им се удаваше по природа и без ничия намеса.

За неин неописуем ужас много я биваше да се справя с децата. За което бяха виновни собствените й родители. Разбира се, снизходително си казваше Сюзън, не са искали животът й да се извърти така накрая.

Само са се опитвали да я опазят от световете отвъд този, от онова, което хората назоваваха смътно с думата „окултно“, и… направо казано — от нейния дядо.

Да де, но малко й поразместиха ума от прекалено старание. Честно казано, тъкмо в това се състои родителският дълг. Светът е претъпкан със смахнати криволици и остри ъгли, а ако не си поочукан в подходяща форма, няма как да се наместиш.

Погрижиха се и за образованието й. Беше онзи тип образование, което прилича на болест, предаваща се при полов контакт. Първо, прави те негоден за някои призвания в живота, второ, подбужда те на свой ред да предадеш заразата.

И тя стана гувернантка — една от малкото професии, достъпна и пристойна за дама с нейното потекло. Допадаше й. Закле се, че ако пак се излови да танцува с метла на някой покрив, ще се пребие до смърт с чадъра си.

По-късно им прочете приказка. Децата много харесваха нейните версии.

— …и тогава Джек отсякъл бобеното стъбло, добавяйки убийство и екологична катастрофа към кражбата, съблазняването и навлизането в чужда собственост, които обвинения споменахме по-горе. Той обаче останал ненаказан и живял щастливо до края на дните си, без дори да го гризе съвестта заради злодеянията му. Поуката гласи — всичко ще ви бъде простено, ако сте герои, защото никой не би дръзнал да ви задава неудобни въпроси. А сега бързо по леглата!

Предишната гувернантка бе научила Гауейн и Туайла на молитва, чиято същност се изразяваше в надеждата някой бог да прибере душите им, ако умрат насън. Май се подразбираше, че това ще бъде щастливо събитие.