Тери Пратчет - Дядо Прас

И всеки от младоците в тази професия искаше да се запише някъде по стените. Това си беше безсмъртие…

Мъжете около масата го наблюдаваха. Трудно беше да се налучка за какво си мисли Банджо и дали мисли в момента, но останалите явно беснееха: „Нахакано дребно копеленце като всички убийци. Ще ми се прави на всезнайко! Мога да го смачкам с два пръста. Ама… Чувал съм разни истории. Пък и от очите му тръпки ме побиват…“

— Казвай за далаверката — подкани го Мрежестия.

— Ние не се занимаваме с далаверки — уточни Тийтайм. — Ние изпълняваме поръчки и извършваме услуги. А тази услуга ще ви донесе по десет хиляди долара на човек.

— Доста повечко, отколкото дават ония от Гилдията на крадците — отбеляза Средния Дейв.

— Никога не са ми били симпатични — отвърна Тийтайм, без да го погледне.

— Че защо?

— Твърде много въпроси задават.

— Ние за нищо не питаме — побърза да се намеси Мрежестия.

— Значи ще си допаднем — усмихна се убиецът. — Поръчайте си по още едно питие, докато чакаме и другите от нашия малък сплотен екип.

Мрежестия забеляза как устните на Средния Дейв се готвят да избълват: „Кои…“ Срита го под масата.

Вратата се открехна. Вътре не влезе, а се вмъкна невзрачна фигура и ги изгледа над вдигнатата си яка.

— Ей, ама тоя е магьосник — промърмори Мъхнатко.

Фигурата си придърпа стол.

— Не съм! И тук нямам име!

— Ясно, господин Безименен — подсмихва се Средния Дейв. — Само дето си забравил да си свалиш островърхата шапка. Тоя тука е брат ми Банджо, оня е Мъхнатко, до него е…

Нещастникът се озърна отчаяно към Тийтайм.

— Не исках да идвам!

— Господин Сайдни наистина е магьосник. Поне е студент в Невидимия университет. Само че не му върви напоследък, затова все пак се присъедини към нашето начинание.

— И в к’во толкоз не му върви? — не се сдържа Средния Дейв.

Магьосникът се стараеше да не срещне ничий поглед.

— Прецених неправилно вероятностите.

— Аха, загубил си облог! — досети се Мрежестия.

— Платих си навреме.

— Така е — потвърди Тийтайм, — но има една неприятна подробност — тролът Хризопраз не понася жълтиците, които на другия ден вече са оловни. Нашият приятел има спешна нужда да припечели малко пари, и то на място, където няма да му откъснат ръцете и краката.

— Не сме се разбирали да има и магии — изсумтя Мъхнатко.

— Вярно, но нашата цел, господа, е… нещо като кула на магьосник.

— Ама не е съвсем истинска, нали? — неспокойно се осведоми Средния Дейв. — Щото ония щураци много гадни капани залагат.

— Не е.

— Стражи има ли?

— Предполагам, ако се съди по легендите. Не са нищо особено.

Средния Дейв присви очи.

— А в оная… кула има ли скъпоценности?

— О, да.

— Че тогаз защо не стигат стражите, а?

— Обитателят на въпросната недвижимост вероятно не разбира колко е ценно онова, което притежава.

— Значи има много ключалки — усъмни се Средния Дейв.

— По пътя към нас ще се присъедини и ключар.

— Кой?

— Господин Браун.

Всеки в занаята познаваше господин Браун. Присъствието му придаваше на предстоящата работа известно лустро. Спретнатият застаряващ мъж бе изработил сам почти всички инструменти в кожената си торба.

С каквато и дяволска хитрост да надделееш над малка армия пазачи или да се вмъкнеш в трезора, рано или късно викаш господин Браун. Той идва с торбата. Първите десетина минути не прави нищо, само се вглежда в ключалката, после избира парченце огънат метал измежду още стотици почти неотличими от него. Не повече от час след това си отива с приятните десет процента от плячката. Разбира се, никой не те задължава да ползваш услугите му. Ако предпочиташ, седиш си там до края на живота и зяпаш заключената врата.

— Добре де, къде е това място? — попита Мъхнатко.

Тийтайм му се усмихна.

— Щом аз ви плащам, защо тогава вие ми задавате въпроси?

Мъхнатко дори не погледна стъкленото око втори път.

— Ами само искам да се приготвим, ей таквиз ми ти работи… — смотолеви кротко.

— Прилежното проучване е основата на успешната операция — съгласи се убиецът. Озърна се към грамадата, която представляваше Банджо. — А това какво е?

— Банджо — представи го Средния Дейв, свивайки си цигарка.

— Циркови номера прави ли?

Времето сякаш се смръзна. Останалите трима съратници на Средния Дейв се опулиха. Сред хората от занаята беше известен като склонен към размисъл и търпелив мъж, дори му се носеше славата на интелектуалец, защото някои от татуировките му бяха изписани правилно. И в напечено положение можеше да се разчита на него, а основната му добродетел беше честността, защото свестните кримки просто са принудени да бъдат честни помежду си. У Средния Дейв обаче изпъкваше и един недостатък — раздаваше окончателно и бързо правосъдие на всекиго, който подхвърлеше непредпазлива забележка за брат му.