Тери Пратчет - Дядо Прас

— Господа.

Обърнаха се едновременно. Тийтайм се подпираше на отворената врата.

— Ами… таквоз, прибирахме — обясни не особено смислено Мрежестия.

— Знам. Аз ви заръчах да го правите.

— Вярно, тъй си беше — отдъхна си Мрежестия.

— А има още толкова много… — усмихна се Тийтайм.

Котака се закашля.

— Хиляди чували! — избоботи Средния Дейв. — Ами тия нотариални актове? Глей, има един и за магазинчето, дето си купувам тютюнеца в Анкх-Морпорк! Дъртият Тимбъл все мрънка за наема…

— О, значи сте посегнали и на касите — любезно отбеляза убиецът.

— Ами да…

— Добре, добре. Не съм ви молил, но няма нищо… А как иначе според вас феята на зъбчетата би си набавяла непрекъснато толкова пари? Да не си въобразявахте, че малки гномчета ровят в земята? Само че вълшебното злато е вече боклук на другата сутрин!

Разсмя се. Последва го Мрежестия, присъедини се и Средния Дейв. В следващия миг Тийтайм го налетя и го приплеска до стената.

Едрият мъж се опита да примигне и левият му клепач изведнъж пламна.

Здравото око на убиеца беше точно срещу лицето му. Ако можеше да се нарече здраво с тази зеница-топлийка. Острието на ножа не се отделяше от очите на Средния Дейв.

— Знам какво говорят хората за мен — прошепна Тийтайм. — Първо ръгам, после приказвам. Не е точно така, но защо ли да не постъпя спрямо теб в съответствие с общата заблуда? Стоиш насред замък от злато, а искаш да отмъкнеш малко грошове. Колко жалко! И какво да те правя сега? — Звънящото напрежение се поизцеди от мускулите на убиеца, но ножът не трепна. — Мислиш си, че Банджо ще ти се притече на помощ. Винаги на това си разчитал, нали? Банджо обаче ме харесва. Той е мой приятел.

Средния Дейв успя някак да съсредоточи погледа си отвъд ухото на Тийтайм. Брат му чакаше с безизразно лице да чуе нова заповед или да го споходи нова мисъл.

— Ако ми се стори, че таиш зли помисли към мен, ще се опечаля — продължи убиецът. — Не са ми останали много приятели, господин Среден Дейв. — Дръпна се с весела усмивка на лицето. — Тук царят дружба и разбирателство, нали? Банджо, помогни на брат си да стане, че май не го държат краката.

Грамадата послушно се затътри напред.

— Банджо има душа на дете — похвали го Тийтайм. — Позволявам си да твърдя същото и за себе си.

Другите се бяха вцепенили. Не бяха помръднали след изненадващото нападение. Средния Дейв беше тежичък, меко казано, а Тийтайм приличаше на пръчка, но го помете както ураган прашинка.

— Сега по въпроса за парите. Изобщо не са ми нужни — съобщи сговорчиво убиецът, възседнал чувал с дребни сребърни монети. — Ако желаете, поделете си ги. Не се съмнявам, че ще се карате и ще се мамите до полуда. Ох… Колко досадно е да присъстваш на падението на приятелите си.

Стана и ритна чувала. Зеблото се сцепи, среброто и медта се посипаха в скъпо ручейче.

— А после ще се перчите и ще прахосвате плячката за пиене и жени. Идеята за инвестиции е толкова чужда на белязаните ви дребни мозъчета…

Откъм Банджо се разнесе тътен. Дори Тийтайм млъкна, за да изчака търпеливо, докато великанът сглоби изречението.

— Аз си имам прасенце-касичка.

— Прекрасно! А какво би сторил с един милион долара?

Приглушен грохот. Лицето на Банджо се разкриви от интелектуалните усилия.

— Ами… А сега, де… Ще си купя по-голяма касичка.

— Великолепно! Време е да проверим как се справя нашият магьосник.

Убиецът излезе, без да се озърне. Банджо го последва. Другите се стараеха да не се гледат. Накрая Мрежестия се обади:

— Ама оня к’во каза? Да взимаме парите и да се омитаме ли?

— Стига глупости, бе! — сряза го Средния Дейв, захлупил с длан лявото си око. — И десет крачки няма да направим. Уф, че боли! Оня направо ми сряза скапания клепач!

— Дайте да зарежем всичко и да се разкараме!

— И как ще се оправяш, като те подгони?

— Че що му е да се занимава с нас?

— За приятели ще намери време — горчиво изръмжа Средния Дейв. — Айде бе, дайте ми някакъв чист парцал!

— Ясно, ама… Оня не може да тършува навсякъде.

Средния Дейв поклати глава. Бе завършил с оцеляване уличния университет на Анкх-Морпорк, от което вродената му схватливост се наточи до блясък. И един поглед в двете различни, но еднакво страшни очи му стигаше, за да осъзнае истината — ако Тийтайм реши да те намери, няма да тършува навсякъде. Ще дойде направо там, където си се спотаил.

— А братчето ти що толкоз го харесва?

Средния Дейв сви устни. Банджо винаги правеше каквото поискаше неговият брат. Поне доскоро.