Тери Пратчет - Дядо Прас

Промяната май започна с онзи юмручен удар в кръчмата. На Средния Дейв никак не му се умуваше над противната сценка. Бе обещал на майка си да се грижи за Банджо 16 16 Такава беше предсмъртната заръка на Мамчето Лилиуайт, макар тя да не подозираше, че е настъпил последният й час. „Бягайте при конете, аз ще ги отпъдя от стълбите. Ако стане нещо с мен, наглеждай тъпчото!“ , а тогава брат му рухна по гръб като отсечено хилядолетно дърво. И когато Средния Дейв скочи от стола си, за да угаси веднъж завинаги гнусния блясък в очичките на убиеца, Тийтайм вече беше опрял нож в гърба му. Ей на това му се викаше унижение…

После Банджо се изправи много учуден и изплю зъб от устата си…

— Ако брат ти не се лепеше тъй за него, щяхме да го връхлетим всички заедно — мечтателно промълви Котака.

— Да го връхлетим ли? — повтори с неописуем глас Средния Дейв.

— Тъй, де! Ти си виновен, да знаеш! — подхвана Мрежестия.

— Я глей ти! Аз ли се прехласвах по десетте хиляди долара?

Мрежестия отстъпи припряно.

— Де да знам, че ще налетим на таквиз щуротии! Искам да си ходя вкъщи!

Средния Дейв се поколеба въпреки болката и яростта. Мрежестия открай време си мрънкаше и се жалваше, но този път имаше нещо нередно. Вярно, местенцето си беше страшничко, а и от заниманията с всички онези зъби тръпки го побиваха… Помнеше обаче как се държеше Мрежестия, когато веднъж ги подгониха и Стражата, и Гилдията на крадците.

— Ей, к’во ви става на всичките? Все едно… сте дечица!

В камината падаха сажди.

— Да предположим, че е той — обади се Ридкъли.

Нещо тупна в пепелта. Двамата магьосници изчакаха мълчаливо фигурата да се надигне. Зашумоля хартия.

— Я ДА ВИДИМ…

Потракване — лулата падна от отворената уста на архиканцлера.

— Кой си ти, дяволите те взели?! Стибънс, запали една свещ най-сетне! Смърт се поотдръпна.

— АЗ СЪМ ДЯДО ПРАС, РАЗБИРА СЕ. Ъ-Ъ… ХО. ХО. ХО. И АКО СМЕЯ ДА ПОПИТАМ, НИМА БИХТЕ ОЧАКВАЛИ ДРУГ ДА СЛЕЗЕ ПРЕЗ КОМИНА В ТАЗИ НОЩ?

— Не си Дядо Прас!

— КАК ДА НЕ СЪМ, КАТО СИ ИМАМ БРАДАТА, ВЪЗГЛАВНИЦАТА ПОД…

— Защо ли обаче си толкова кльощав в лицето, а?

— АЗ… НЕ СЕ ЧУВСТВАМ ДОБРЕ. ЗАРАДИ… ВСИЧКИТЕ ЧАШИ ВЕРМУТ И ТИЧАНЕТО НАСАМ-НАТАМ. ПРИЛОША МИ.

— Смъртоносно, бих казал.

Ридкъли докопа брадата и яростно опънатото ластиче се спраска.

— Аха, фалшива брада!

— НЕ Е! — отчаяно отрече Смърт.

— Ето ги и кукичките за ушите. Не се съмнявам, че ужасно са те затруднили! — Архиканцлерът размаха победоносно уликата. — И защо се промъкваш през комина? Що за смахнати хрумвания?!

Смърт показа малкото смачкано листче, сякаш за да се оправдае.

— ОФИЦИАЛНО ПИСМО ДО ДЯДО ПРАС. ТУК ПИШЕ… — Взря се по-внимателно. — АМИ МНОГО НЕЩА. ИМА ДЪЛЪГ СПИСЪК. БИБЛИОТЕЧНИ ПЕЧАТИ, БИБЛИОГРАФСКИ СПРАВОЧНИЦИ, МОЛИВИ, БАНАНИ…

— Библиотекарят е поискал всичко това от Дядо Прас? — учуди се Архиканцлерът. — Но защо?

— НЕ ЗНАМ — уклончиво отговори Смърт.

Затискаше с костеливия си палец изречението, отнасящо се до Ридкъли. Библиотекарят бе съчинил любопитен орангутански йероглиф за израза „кучи гъз“.

— Има цели кутии моливи в бюрото ми — проточи Архиканцлерът. — Давам веднага нов молив на всекиго, ако ми докаже, че е изписал докрай стария.

— ЗНАЧИ ТРЯБВА ДА ТИ ДОКАЖАТ ЛИПСАТА НА МОЛИВ?

— Разбира се! Щом са му били необходими канцеларски консумативи, би трябвало да дойде първо при мен. Никой човек не би могъл да ти каже, че се инатя.

— ИМЕННО — невъзмутимо потвърди Смърт с точността на опитен антрополог.

— Е, не държа запас от банани, естествено. — Ридкъли успя да вцепени Пондър Стибънс, когато мушна с показалец възглавницата под червената куртка. За миг по-младият му колега забрави, че всички магьосници знаят точния час на смъртта си. 17 17 Поне го научават навреме, за да поръчат най-хубавото им наметало да бъде изпрано и изгладено, да опустошат избата и да се наплюскат до пръсване. Значително по-добър вариант на килията за осъдени на смърт, защото си спестяват скъпите и безплодни увъртания на адвокатите.

— Но защо тъкмо ти се захвана с това? Какво сполетя другото приятелче?

— ИЗГЛЕЖДА СЕ НАЛАГА ДА ТИ ОБЯСНЯ.

Сайдни едва не си глътна езика, когато Тийтайм се появи до него.

— Напредваме ли?

— Гнк…

— Моля?

Магьосникът се опомни.

— Ъ-ъ… постигнахме нещо. Ъ-ъ… измислихме как да отворим една ключалка.

Стъкленото око блесна.

— Ако не съм се заблудил, ключалките са седем.