Тери Пратчет - Дядо Прас

— Какво става? Да не направихме катастрофа?

Смърт сочеше властно надолу. Под тях се простираше привидно безкрайно заснежено поле, където само бледите пламъчета на свещи зад прозорците издаваха присъствието на тленен живот.

Албърт примижа и най-после различи какво е забелязал господарят му.

— Някакъв дъртак крета по снега. Като гледам, събирал си е дръвца. Не е хубаво човек да излиза по принуда в такава нощ. Като се замисля, аз също цяла нощ съм навън. Господарю, според мен сторихте достатъчно, за да осигурите…

— НЕЩО СТАВА ДОЛУ. ХО. ХО. ХО.

— Ама на него нищичко му няма — заяде се Албърт, но се наложи да се хване здраво за гредите, защото шейната се спусна устремно.

За миг блесна клин от светлина, когато старецът отвори вратата на своята прихлупена от снега къщурка.

— Вижте, двама типове го настигат и носят какви ли не вкуснотии. Значи дъртакът все пак добре ще си прекара Прасоколеда. Няма проблеми. Можем вече да си тръгваме…

Сияещите очни кухини на Смърт поглъщаха всяка подробност.

— ДОЛУ СТАВА НЕЩО ЛОШО.

— Ох, пак ли!…

О, Боже на махмурлука спря нерешително.

— Как тъй не можеш да минеш през вратата? — ядоса се Сюзън. — В бара го направи.

— А, там беше друго. В близост до алкохол имам по-особени божествени дарби. Пък и ние почукахме, а никой не ни отвори. Какво ще кажеш по въпроса за добрите обноски?

Сюзън вдигна рамене и мина през евтиния шперплат. Знаеше, че може би не е благоразумно да постъпва така. Всеки път изхабяваше частичка от своята… нормалност. Рано или късно щеше да забрави напълно за какво служат дръжките на вратите. Също като дядо си.

По-точно, той изобщо не успя да схване смисъла на обичая да се поставят дръжки на вратите.

Отвори отвътре. О, богът влезе и се огледа любопитно. Процедурата не му отне много време. Стаята не беше просторна.

— Тук ли живее феята на зъбчетата?! Обстановката е малко… скапана. Разни неща разхвърляни по пода… А какво виси на въжето?

— Ами… един вид женски дрехи — отвърна Сюзън, ровейки припряно в разхвърляните листчета по тясната клатушкаща се масичка.

— Не са особено големи. И са някак… прозрачни.

— Искам да те питам нещо — изрече тя, без да вдига глава. — Спомените, с които се въплъти… Не бяха подробни, нали? Аха!

Хленчо надникна през рамото й в отвореното червено бележниче.

— Говорила съм с Вайълет само един или два пъти — обясни момичето. — Май предава зъбчетата някъде и получава процент от парите. Работата не е добре платена. Твърдеше, че би изкарвала повече като келнерка… Ето, това ми трябва…

— Какво откри?

— Получава имената за седмицата предварително.

— Имената ли? На децата, на които ще им падат млечните зъби?

— Правилно. Имената и адресите.

— Звучи доста невероятно.

— Извинявай, но ти не си ли Богът на махмурлука? Ха, ето го и зъба на Туайла от миналия месец! — Сюзън се засмя на спретнатите сиви редове. — Изкърти го преждевременно, защото реши, че има нужда от още пари.

— А-а… ти обичаш ли децата? — смутено попита Хленчо.

Тя го изгледа косо.

— Не и необработени. Допадат ми, стига да са на други родители. Да видим сега… Последните дни нищо не е отбелязвала, а виж тук, за предишната седмица — птичка пред всяко име, сумата събрана прилежно отдолу. И… Да не е грешка?

За първата непотвърдена нощ от седмицата имаше само пет имена. Повечето деца знаят по инстинкт кога прекаляват нетърпимо, затова само неудържимо алчните или закъсалите със зъбите привличат вниманието на феята на зъбчетата около Прасоколеда.

— Прочети имената… — промърмори Сюзън.

— „Уилям Уитълс, същият Уили (у дома), Пръскача (в училище). Втори етаж, задна спалня, улица «Кикълбъри» 68. Софи Лангтри, същата На татко принцесата. Трети етаж, четвъртата спалня отляво, «Хипо» 5. Сър Джефри Бибълтън, същият Белята в гащи (у дома), Цъкльо (в училище). Първи етаж, задни покои, имение Скроут, Паркова алея…“ — Той се поколеба. — Не е ли твърде нахално така да им надничат в живота?

— О, тепърва откриваш цял нов свят — подсмихна се Сюзън. — Продължавай.

— „Нухакме Икта, същата Малкото съкровище. Мазето на «Веселото фиде», Клачистански денонощен магазин и бърза закуска, ъгъла на «Димна» и «Подгизнала». Реджиналд Лилиуайт, същият Банджо, Бияча, Грамадата, Издирва се. Стая 17, ОПА.“

— А какво е ОПА?

— Съкращение. Така наричаме Асоциацията на духовно преродените младежи, следващи култа към Слузестия Бог Бел-Шамхарот. Е, този последният прилича ли ти на детенце, което ще очаква посещение от феята на зъбчетата?