Тери Пратчет - Дядо Прас

Здесь есть возможность читать онлайн «Тери Пратчет - Дядо Прас» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дядо Прас: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дядо Прас»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Настъпва нощта преди Прасоколеда. Само че е твърде тиха. Има сняг, подскачат дроздове и червеношийки, дърветата са украсени както подобава. Уви, набива се на очи отсъствието на едрия дебелак, който раздава играчките.
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“

Дядо Прас — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дядо Прас», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

А Муструм Ридкъли си знаеше, че знанието се придобива, като крещиш на околните. Имаше твърдото намерение да постигне целта си именно по този начин.

Магьосниците седяха начумерени около маса, отрупана с книги.

— Слушай, Муструм, Прасоколеда е — напомни с укор Деканът, но не престана да прелиства дебел том.

— Има време до полунощ — ухили се зловещо Архиканцлерът. — Докато се чудите какво и защо става, ще огладнеете достатъчно.

— Аз май напипах нещо — обади се Професорът по неопределени изследвания. — В „Справочник за боговете“ на Уодли. Има разни бележки за лари и пенати, които доста пасват на нашите главоболия.

— Тия пък какви са?

— Домашни божества. Тоест… Били са някога. Май са се изгубили в нищото преди много време. Нещо като… малки духчета в къщата, например за…

Трима наведнъж, проявявайки неприсъща за магьосниците пъргавина на мисълта, му запушиха устата с длани.

— По-внимателно! — скара му се Ридкъли. — „Безгрижно слово и… ето ти напаст нова.“ Имаме си вече дебел Бог на стомашното разстройство, дето кисне в тоалетната. Между другото къде е Ковчежникът?

— Беше в тоалетната — отвърна Лекторът по съвременни руни.

— Когато онзи?…

— Да.

— Е, няма страшно, ще му се размине — увери ги Ридкъли с нехайството на човек, който говори за неприятностите на друг зад гърба му. — Само че няма нужда да се множат тези… как ги нарече?

— Лари и пенати. Не съм казвал обаче…

— За мен всичко е ясно. Нещо се е объркало и тези дребни пакостници се връщат. Само трябва да научим каква е белята и да я оправим.

— Ох, радвам се, че си свършихме работата — въздъхна Деканът.

— Домашни божества, значи…

— Ами грижели са се хлябът да бухне красиво, млякото да е достатъчно маслено…

— Брей! А някой от тях хапвал ли е моливи? И как са били настроени към чорапите?

— Било е по времето на Първата империя — вдигна рамене Професорът по неопределени изследвания. — Тоги, сандали, нали знаете…

— Аха. Чорапите не са били на мода, тъй ли?

— Определено. Пък и за моливите нищо не е написано в хрониките.

— Приспособили са се бързичко — поклати глава Ридкъли. — Нямало е как да не забележат промените. Някога са се занимавали с хляба, сега пък си имаме твари, дето ядат моливи и чорапи. Май се грижат и никога да нямаш чиста хавлия подръка…

Далечен звън.

Той млъкна.

— Пак го направих, а? — Другите закимаха мрачно.

— Как мислите, аз ли съм първият човек, който е споменал?…

Ново задружно движение на умни глави.

— Е, да му се не види, ама наистина няма чисти хавлии, когато…

Мъхеста кърпа прелетя над масата с жужене. Смътно се забелязваха множество крилца.

— Тази беше от моите — недоволно съобщи Лекторът по съвременни руни.

— Хавлиени оси! — прихна Деканът. — Бива си те, Муструм.

— Ами, по дяволите, такива сме си хората! — разгорещи се Архиканцлерът. — Нещо се оплесква, друго се губи… Съвсем естествено е да си измисляш малки твари, които, да речем… Добре, разбрах! Ще си затварям устата! Исках само да кажа, че човек по природа е митопоетично същество.

— И какво означава това? — полюбопитства Старшият дискусионен наставник.

— Означава, че си съчиняваме в движение разни глупости — отговори Деканът, без да го погледне.

— Ъ-ъ… извинете, господа — намеси се Пондър Стибънс, който неуморно изпълваше лист след лист с разкривения си почерк, — значи приемаме предположението, че тези създания се завръщат в нашия свят?

— Никак не ми допада да питаме за всичко онази мислеща машина — тутакси се озъби Деканът. — Колко пъти да ви повтарям, че я издигаме в култ! Лично на мен и окултното ми стига.

— И това го имa — съгласи се Архиканцлерът, — но, от друга страна, онази джаджа е единствената тук, която изобщо си прави труда да мисли, пък и върши каквото й се нареди.

Шейната пореше въздуха с грохот и оставяше бурни вихри след себе си.

— Ама че кеф… — мърмореше Албърт, вкопчил се до болка в гредите.

Плъзгачите докоснаха един покрив близо до Невидимия университет и шопарите спряха. Смърт отново погледна животомера в ръката си.

— СТРАННО.

— А, за разнообразие ще поработите с косата, тъй ли? — попита Албърт. — Без фалшивата брада и веселия смях? — Огледа околността и сарказмът му се смени с недоумение. — Ха! Как е възможно някой да умре тук?

Фактът обаче беше неоспорим. На снега лежеше труп. И личеше, че е умрял току-що. Албърт примижа към небето.

— Няма откъде да се стовари, а по снега не се виждат стъпки — мърмореше озадачен, а в това време Смърт замахна с косата. — Откъде ли се е взел? Облечен е като някой частен страж. И са го намушкали с нож. Гадна рана.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дядо Прас»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дядо Прас» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Дядо Прас»

Обсуждение, отзывы о книге «Дядо Прас» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.