Тери Пратчет - Дядо Прас

— Нищо ново — изпъшка тлъстото туловище и се заклатушка натам. — Може ли после да ми дадете чаша вода и една препечена филийка…

— Този да не ти е приятел? — поклати глава Сюзън.

— Струва ми се, че е Богът на стомашното разстройство. Слушай… аз май си спомням нещо отпреди въплътяването си. Ще ти прозвучи глупаво…

— Казвай, де!

— Зъби — прошепна той смутен.

— Не искаш да кажеш, че някоя зъбата твар те е нападнала, докато си бил безплътен, нали?

— Разбира се, че не. Усещах… зъбатост. Вероятно това не ти подсказва нищо. А и като Бог на махмурлука съм преживявал доста по-лоши неща.

— Зъби. Много зъби. Не страшни, а мънички. В неизброими количества — мърмореше си тя. — И някак те натъжават.

— Да! Как позна?

— Може би си спомних предварително какво ще ми кажеш. Не знам… А да си виждал голямо червено светещо кълбо?

О, богът се позамисли.

— А, боя се, че не съм сигурен. Само зъби. Много, ама много зъби.

— И аз някак долових — промълви Сюзън, — че… зъбите са важни.

— ПИСУК — обади се Смърт на мишките, който кротко гризеше сиренце.

Обърнаха се към него. Сочеше сивите си зъбки.

— И какво общо има феята на зъбчетата? — учуди се Сюзън.

— ПИСУК.

— А каква е тази фея на зъбчетата? — попита О, Боже на махмурлука.

— Напоследък често се среща. Всъщност са много, а не една. Едва ли не търговска организация. Връчват им подвижна стълба, портмоне с парички, клещи и… хайде на работа!

— Клещи ли?!

— Разбираш ли… Ако няма дребни и не могат да й върнат ресто, трябва да вземе още едно зъбче, за да се отчете. Но феите на зъбчетата са безобидни. Познавам няколко от тях. Обикновени момичета, които трябва някак да си изкарват прехраната. За никого не са заплаха.

— ПИСУК.

— Дано дядо ми не си втълпи, че отсега нататък ще върши и тяхната работа. Ох, само като си го представих!…

— Значи събират зъби?

— Нали това ти обяснявах досега.

— А защо?

— Как тъй защо? С това се занимават.

— Тоест… къде отнасят зъбите, след като ги съберат?

— Не знам! Ами… Вземат зъбчета от децата, дават парички за тях… Що за въпрос: „Къде отнасят зъбите?“

— Само ми е интересно. Вероятно всички хора знаят отговора и е глупаво да разпитвам за общоизвестен факт.

Сюзън се вторачи въпросително в Смърт на мишките.

— А-а… къде всъщност отнасят зъбите?

— ПИСУК?

— Плъхчето разправя, че и то няма как да знае — преведе гарванът. — Да не ги продават? — Почука с човка по един буркан. — Хей, изглеждат много приятно, едни такива сбръчкани. Да не са?…

— Мариновани лешници — разсеяно го обезкуражи Сюзън. — Добре де, какво ги правят всички онези зъбчета? Каква полза от тях? Но… Каква ли беля би могла да направи една фея на зъбчетата?

— Имаме ли време да намерим някоя от тях и да я попитаме? — простодушие предложи О, богът.

— О, времето не е проблем…

Някои вярват, че знанието се добива подобно на скъпоценна руда от сивите скални слоеве на невежеството.

Други пък са убедени, че знанието може само да бъде извлечено от паметта. Имало е някакъв Златен век в далечното минало, когато всичко е било известно, а камъните така са се напасвали, че да не пъхнеш и острието на джобно ножче в пролуките. Не е ли очевидно, че тогава са имали и летящи машини, защото онези гигантски чертежи са се виждали добре само отгоре?… А и четох някъде, че в онзи музей имало джобен калкулатор, намерили го под олтара на един храм… Ама нали се сещаш, скапаните власти всичко потулват… 14 14 Изумително е например хитроумието, с което властите потулват тайната на срещите с извънземни, като се знаят жалките им постижения във всичко останало. Едно от правдоподобните обяснения гласи, че самите извънземни са твърде засрамени от поведението си и не искат да се разчува. Не се знае защо повечето хвъркащи из пространството раси са склонни да тършуват из затънтените кътчета на Земята, преди да установят най-официално контакт с хората. Но както изглежда, представители на няколкостотин цивилизации се размотават из идилични селски райони, без да подозират за присъствието на останалите изследователи. Неизбежно следствие от тази бъркотия е да започнат да се отвличат един друг, вместо да докопват аборигени. Всъщност някои от тях са били отвлечени, докато са дебнели други, готвещи се да отмъкнат извънземни от трета раса, които пък не разбрали дадените им заповеди, затова се канели да събират добитъка в загадъчни кръгове й да осакатяват посевите. В момента планетата Земя е обявена за забранена зона за всички извънземни, докато те се съвещават и търсят отговора на въпроса, с колко оригинални маркови екземпляри от човечеството разполагат. Вече ги обземат мрачни подозрения, че имат в лабораториите си само един, и то грамаден, космат и с огромни стъпала. Истината е някъде там, трябва само да се пресегнеш към нея, лъжите обаче отдавна са се наместили в главата ти.