Тери Пратчет - Дядо Прас

— Господарю, исках само да изтъкна, че няма да се уплашим от несъмнено очакващия ни пълен и позорен провал.

— ТЪЙ ЛИ? О, ТОВА МИ ДОПАДА. АМИ ДА ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАТАТЪК. — фигурата хвана поводите. — ХАЙДЕ, ПРАСЕНЦА, ПРИПКАЙТЕ ПЪРГАВО! ДИЙ!

Впрегнатите великански шопари не помръднаха.

— НО ЗАЩО НИЩО НЕ ПОСТИГАМ? — промълви озадачено фигурата с оловно тежкия си глас.

— Де да знам, господарю — отвърнаха чувалите.

— ПОНЕ КОНЕТЕ МИ СЕ ПОДЧИНЯВАТ.

Зашепнаха си.

— СЕРИОЗНО ЛИ ГОВОРИШ?

— Господарю, аз непременно щях да се хвана на номера, ако бях прасе.

Фигурата отново дръпна поводите.

— ЯХНИЯ! ПОМИЯ!

Шопарите скочиха устремно напред. По козината им пробяга сребристо сияние. Само след миг те и шейната се смалиха до точица в небето.

— ПИСУК?

Смърт на мишките се спусна по близката водосточна тръба и скочи върху покрива на една барака. Там се ежеше някакъв гарван и зяпаше обезсърчено.

— ПИСУК!

— Виждаш ли оная щуротия, а? — оплака се птицата и посочи хранилката в градината до бараката. — Окачили, разбираш ли, скапан кокосов орех и парченце бекон, пръснали шепа фъстъчки и си мислят, че голям подарък са направили. Ха! А оченца има ли? Карантийка? Няма. Аз съм най-интелигентното пернато същество в умерените ширини, а все ме пренебрегват, защото не си падам по тъпото чуруликане. Я ги виж ония червеношийки! Злобни гнусни гаднярчета, само се бият помежду си. Ама за тях винаги има изобилие от трошици. Аз пък мога да рецитирам поезия, да се шегувам съвсем на място…

— ПИСУК!!!

— Казвай, щом не те свърта на едно място.

Смърт на мишките посочи покрива и небето, после заподскача възбудено. Гарванът изви едното си око нагоре.

— Схванах, говориш за него. Нали тъкмо по това време на годината наминава насам? Впрочем на някои рисунки е изобразен заедно с червеношийки, а аз…

— ПИСУК! ПИСУК-УК-УК! — Скелетчето изигра слизането в камината и обиколката из стаята. — ПИСУК-УУУК-УК! УК-УК-УК!

— Ей, ти също май си падаш по празниците, а? Да не си посръбвал от чашките вермут?

— ПИСУК?

Птицата драматично завъртя очи.

— Слушай, бе, ти би трябвало най-добре да знаеш, че Смърт си е Смърт. Ненормирано работно време и денем, и нощем. Кога да си угажда на нелепите хрумвания?

— ПИСУК!

— Щом искаш да си внушаваш, твоя си работа.

Гарванът приклекна, за да подскочи скелетчето върху гърба му, и се издигна тежко във въздуха.

Сюзън не харесваше обстановката в „Ковчезите“ и въпреки това се отбиваше там, когато бремето на нормалния живот започнеше да я смазва. Въпреки вонята, питиетата и клиентелата си „Ковчезите“ имаха несъмнено преимущество — никой нищо не забелязваше. Прасоколеда уж беше време да си стоиш при семейството, но онези, които се наливаха тук, едва ли имаха семейства. А видът на някои от тях подсказваше, че е по-вероятно да имат котило или люпило. Други пък май по-скоро биха похапнали близките си за празника.

В „Ковчезите“ идваха да пият бродещи мъртъвци, върколаци, зомбита и какви ли не още. И когато си поръчваха „Кървавата Мери“, барманът Игор изпълняваше съвсем точно желанието им.

Редовните клиенти не разпитваха излишно, и то не само защото честичко не биха могли да изтръгнат от гърлата си нещо повече от ръмжене. Самите те нямаха навика да отговарят на въпроси. Всеки тук пиеше сам, ако ще и да идваше с тайфата си. Или с глутницата.

Въпреки нескопосаната украса, окачена от Игор в израз на добра воля 8 8 Той напрегна въображението си докрай, но черното, лилавото и отровножълтото не са най-подходящите цветове за гирлянди. А и не е уместно кукличката-фея да бъде закована на стената с пирон в челото. , „Ковчезите“ не подтикваха към мили семейни спомени. Точно от каквото имаше нужда Сюзън.

В момента си помагаше с джин и тоник. Ако клиентът не беше склонен да си угажда на особените вкусове, обикновено си поръчваше нещо прозрачно. Игор имаше доста объркани представи какво може да се слага в един коктейл. Ако беше нещо зелено и обло, не се знаеше дали е маслина.

Усети горещ дъх върху ухото си. На високото столче до нея се настани караконджол.

— И що едно нормално човече ще се довлича тука, а? — избоботи той и я обля с алкохолни изпарения и воня. — Нищо, че си с черна рокличка! Да не мислиш, че ей тъй ще досаждаш, та да си гъделичкаш нервите!

Сюзън се поотмести и той се ухили.

— Искаш ли да се намъкна под леглото ти довечера, а?

— Шлимазел, затваряй си плювалника — спокойно го предупреди Игор.