Тери Пратчет - Дядо Прас

Например имаше си ярка украса. От рафтовете висяха бръшлян и борови клонки. Пъстри гирлянди се стелеха по стените, а това не се среща в червата на котка, нали?

Смърт на мишките скочи на един стол, оттам на масата и цопна право в чаша с кехлибарена течност, която след миг се счупи на пода. Около четирите големи репи на масата се образува локвичка, която полека попиваше в листчето хартия, покрито с детски драскулки.

„Скъпи Дядо Прас,

За Прасоколеда си пожилавъм барабанчи на кулелца, мече и Страшнъ омнианскъ стая за мъчения, дето си има и кървави петна по масата за растягане. Има я в магъзинчету на ъгълъ на Късътъ улицъ, струва само 5,99 долъръ. Ас бях многу добра. Оставих ти чашъ вирмут, свински пай и четири репи за твоите четири прасчовци. Дано куминът е широк колкуту трябва. Ама едно момче от площадката, казва се Уилям, расправя дето те нямало, пък татковците носели подаръци.

С увъжение Върджи Пруд“

Смърт на мишките си гризна малко от свинския пай, защото щом си олицетворение на края на дребните гризачи, трябва да имаш и съответното поведение. Освен това препика едната ряпа, макар и само метафорично, защото малките скелетчета в миниатюрни черни роби просто не могат да вършат някои неща.

Озърна се към лавицата над камината и зърна множество картички, на които беше изобразен весел дебелак, натоварил с претъпкани чували шейна, теглена от четири грамадни прасета.

Помириса и дългия чорап, окачен пред камината, в която огънят бе изтлял до пепел.

Усещаше едва забележимо напрежение във въздуха, сякаш всичко наоколо беше само сценичен декор, а актьорите щяха ей сега да се…

Чу приглушено стържене. Върху пепелта се посипаха сажди.

Смърт на мишките закима.

Шумът стана по-силен, после някой тупна в камината. Мишето скелетче наблюдаваше съсредоточено как фигура с широки червени дрехи се измъкна върху килимчето и си разтърка крака.

Странният пришълец спря до масата и прочете бележката. Смърт на мишките като че долови и тих стон на досада. Репите и — уви! — свинският пай изчезнаха в големите джобове, фигурата поклати глава, загледа се пак в разкривените редове и се върна при камината.

Ръка в червена ръкавица взе чорапа и след малко го върна на мястото му значително по-издут. Отгоре стърчеше кутия, виждаше се надпис на единия й край — „фигурките на жертвите се продават отделно. За деца от 3 до 10 години.“

Смърт на мишките не виждаше лицето на благодетеля. Голямата червена качулка и пищната бяла брада го скриваха успешно.

Накрая фигурата извади ситно изписан лист. Приличаше на списък. Вторачи се отблизо в последните редове, после огледа камината, черните отпечатъци по килима, счупената чаша и чорапа. Поумува и изрече:

— КАК ЗАБРАВИХ… ХО-ХО-ХО!

Наведе се и се вмъкна обратно в комина. Постърга с ботуши, докато напипа опора, и се скри.

Смърт на мишките осъзна, че от потрес е започнал да гризе дръжката на мъничката си остра коса.

С един скок се озова в пепелта и се стрелна нагоре по стесняващите се осаждени стени на комина. Изскочи с такава скорост, че тупна в снега на покрива. До водоливницата във въздуха беше спряла шейна.

Фигурата в червено тъкмо се качваше отпред и май разговаряше с някого, който не се виждаше зад огромната купчина чували.

— ЕТО ОЩЕ ЕДИН СВИНСКИ ПАЙ.

— А горчица? — с надежда се обади гласът. — С горчица са по-вкусни.

— НЕ СА СЕ СЕТИЛИ.

— Добре, де. Все едно, ще го взема.

— НЕ ИЗГЛЕЖДА ОСОБЕНО ДОБРЕ.

— Някой си е гризнал от края. Че какво пък толкова?

— ИМАХ ПРЕДВИД СИТУАЦИЯТА. ПОВЕЧЕТО ПИСМА… ДЕЦАТА ВСЪЩНОСТ НЕ ВЯРВАТ. ПРЕСТРУВАТ СЕ ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ 7 7 Такива съждения е изказвал и философът Вентри от Куирм: „Има вероятност боговете да съществуват, вероятно е обаче и обратното. Тогава защо да не вярваме в тях за всеки случай? Ако верските учения са самата истина, значи ще се пренесем на много приятно местенце след смъртта си, а ако не са, не губим нищо.“ Когато умрял, озовал се сред скупчени в кръг богове с много гадни сопи в ръцете. Един от тях изръмжал: „Ей сега ще видиш как постъпваме с онези, които се смятат за по-хитри от нас!“ . ОПАСЯВАМ СЕ, ЧЕ МОЖЕ БИ Е ТВЪРДЕ КЪСНО. ОПАСНОСТТА СЕ Е РАЗПРОСТРАНИЛА ПРЕКАЛЕНО БЪРЗО, ДОРИ И В МИНАЛОТО.

— „Никога не се предавай, дори и на прага на гибелта.“ Нали това е нашият девиз, господарю? — изфъфли с пълна уста онзи зад чувалите.

— НЕ БИХ КАЗАЛ, ЧЕ СОБСТВЕНИЯТ МИ ОПИТ ПОТВЪРЖДАВА ПОДОБНА САМОНАДЕЯНОСТ.