Тери Пратчет - Захапи за врата

— Моля? — сепна се Агнес.

— Какво?

— Стори ми се, че прошепна нещо.

— Аз… ъ-ъ… прочетох кратка молитва — обясни Овес.

— Ще помогне ли?

— Ъ-ъ… ще помогне на мен. Пророкът Брута е казал, че Ом помага на онези, които си помагат взаимно.

— Вярно ли е?

— Честно казано, има различни тълкувания на думите му.

— И колко са?

— Около сто и шестдесет след разкола от 23 февруари, десет и половина сутринта. Тогава Новите обединени свободни поклонници на костенурката (Синод на земите в посока на Главината) се отцепиха от Новите обединени свободни поклонници на костенурката (Синод на земите в посока на Ръба). Имаше големи сътресения.

— Кръв ли се проля? — попита Агнес.

Не беше любопитна. Така се отвличаше от догадките какво ли ще се събуди пред тях след минута-две.

— Не, но имаше размяна на юмручни удари, поляха и един дякон с мастило.

— Да, явно си имате тежки проблеми.

— И немалко бради бяха оскубани.

— Ау-у…

„Аман от фанатични сектанти!“ — даде своя принос Пердита.

— Вие ми се подигравате — мрачно промълви Овес.

— Е, звучи ми малко… безинтересно. Вие там непрекъснато ли спорите помежду си?

— Пророк Брута ни е завещал: „Нека се чуват десет хиляди гласа.“ Понякога подозирам, че според него е било по-добре да си прахосваме време-то в спорове, вместо да изтребваме неверниците с огън и меч. Толкова е объркано… — Пасторът въздъхна. — Има стотици различни пътища към Ом. За жалост нерядко се питам защо почти на всеки напреки са сложени гребла, които непред-пазливият да настъпва. Вампирът каза истината. Загубили сме огъня…

— Но някога с него сте горили хора.

— Знам… знам…

Агнес забеляза движение с ъгълчето на окото си.

Изпод одеялото, с което завиха Баба Вихронрав, се издигаше пара.

Тъкмо когато Агнес се вторачи, очите на Баба се отвориха рязко и се заизвиваха ту на едната, ту на другата страна.

И устните й помръднаха два-три пъти.

— Как сме днес, госпожо Вихронрав? — жизнерадостно попита Могъщ Овес.

— Тя беше ухапана от вампир! Що за въпроси задаваш? — изсъска му Агнес.

— По-приятни от „Вие какво сте в момента?“ — прошепна свещеникът.

Едната ръка на Баба трепна. Тя пак отвори уста, изви гръб, но въжето я възпря и я накара да се отпусне на възглавницата.

Агнес докосна челото й и мигновено отдръпна ръката си.

— Тя гори! Дървеняааау! Донеси малко вода!

— Идвам, госпожице!

— О, не… — отмаляло изломоти Овес. Сочеше въжето. То се развързваше, навивките му по тялото на Баба се плъзгаха подобно на змии.

Старата вещица тупна от леглото на длани и колене. Агнес понечи да й помогне и удар с лакът я запрати в стената.

Баба избута вратата по малко и изпълзя навън под дъжда. Спря задъхана, щом усети първите капки. Агнес можеше да се закълне, че някои от тях съскаха по нея.

Синьозелено сияние се пръскаше от отворената врата на соколарника. Агнес надникна. Дървеняааау се блещеше към буркан от мармалад, в който ослепително бяла точка беше обкръжена от бледосин пламък, трепкащ и виещ се далеч извън буркана.

— Това какво е?!

— Моето перо от феникс, госпожице! Направо изгаря въздуха вътре!

А отвън Овес бе изправил Баба и успя да я подпре с рамо.

— Тя каза нещо, май беше „желая“…

— Може би желае кръв!

— Ето, пак изфъфли. Не я ли чухте?

Агнес пристъпи по-наблизо и вялата ръка на Баба изведнъж се вкопчи в рамото й. Дори през мокрия плат усещаше колко е гореща. Този път различи думата въпреки плюшенето на дъжда.

— Желязо ли? — слиса се Овес. — Наистина ли каза „желязо“?

— Ковачницата на замъка е ей там — показа Агнес. — Да я пренесем вътре.

Завариха ковачницата тъмна и студена — тук палеха огъня само когато трябваше да се свърши работа. Щом се доклатушкаха вътре, Баба се изплъзна от ръцете им и се подпря на каменния под.

— Но нали желязото не помага срещу вампири? — двоумеше се Агнес. — Никога не съм чувала някой да си е послужил с желязо…

Баба издаде звук, слял в себе си пръхтене и ръмжене. Повлече се по пода, оставяйки кална следа, и се добра до наковалнята.

Не беше нищо повече от голяма и дълга желязна буца, която поемаше нескопосаните удари, достатъчни за дребните поправки в замъка. Без да се изправи, Баба я хвана с двете си ръце и опря чело до нея.

— Бабо, какво да ти… — започна Агнес.

— Върви при… другите — изграчи Баба Вихронрав. — Трябва да сте три… вещици, ако туй с мене… се обърка… и ви налети… страшна твар…

— Каква страшна твар?