Тери Пратчет - Захапи за врата

— „Пет сребро са, шест са злато…“ — смънка Агнес под носа си.

— Аз го знам „пет — към рая, шест пък — в ада“ — подвикна Леля.

— Не знам дали ще успея да се пресегна…

Клонът се счупи. Под него не липсваха и други, но те само послужиха като временни спирки по пътя надолу. А последният захвърли Агнес в гъсталак от бодлива зеленика.

Леля взе поканата от стърчащата ръка. Мастилото се бе поразмило от дъжда, но думата „Вихронрав“ се четеше лесно. Леля почегърта с нокът позлатата.

— Прекалили са с туй злато. Е, вече знаем какво е станало с поканата. Казах ти, че тия птички отмъкват всичко лъскаво.

— Изобщо не се ударих — натъртено сподели Агнес. — Тези бодли превъзходно смекчиха падането.

— Ще им извия вратленцата на гадинките — обеща Леля и всички свраки около къщата се разкрещяха.

— Но може би си изкълчих шапката — изсумтя Агнес и се издърпа да стане. Все едно чакаше съчувствие от някоя локва. Примири се. — Добре, де, открихме поканата. Имало е ужасно съвпадение. Никой за нищо не е виновен. Хайде вече да намерим Баба.

— Не можем, ако не иска да бъде намерена — промърмори Леля, потривайки с пръст ръба на по-каната.

— И ти владееш Заемането. Ако ще да е тръгнала съвсем рано, все някое животинче я е зърнало…

— Хич не си падам по Заемането — непреклонно отсече Леля. — Нямам самообладанието на Есме. И почвам да се… набърквам. Бях заек цели три дни, накрая нашичкият Джейсън извикал Есме да ме върне. Ако се беше помайвал още малко, нямаше да има кой да се върне.

— Струва ми се скучно да се намърдаш в главата на заек.

— И те си имат забавления.

— Тогава да погледнем в онази рибарска стъклена топка — предложи Агнес. — Маграт ми е казвала, че умееш и това.

В отсрещния край на поляната изгнила тухла падна от комина на къщата.

— Само не тука — с нежелание промълви Леля. — Направо тръпки ме побиват… Уф, сякаш си нямахме достатъчно бели на главите… Тоя пък от къде се пръкна?

Могъщ Овес се промъкваше през гората. Пристъпяше с тромавата походка на градски жител по неравната, настлана с гниещи листа и осеяна със съчки земя. По угриженото му лице беше изписано очакване всеки миг да го нападне нещо опасно като бухал или бръмбар.

С чудатото си черно-бяло облекло напомняше за човешко подобие на сврака.

А птиците не пропуснаха да му се развикат от дърветата.

— „Седем са неразгадана тайна“ — неволно изтърси Агнес.

— „Седем са самият дявол“ — мрачно я поправи Леля. — Ти си знаеш едно, аз — друго.

Когато Овес зърна вещиците, лицето му не се разведри кой знае колко. Издуха си носа вместо поздрав.

— Ама че смотаняк — изсъска Леля.

— О, госпожа Ог… и госпожица Нит — обади се пасторът и заобиколи едно по-разкаляно място. Ъ-ъ… надявам се, че ви заварвам в добро здраве.

— Досега си бяхме добре — сопна се Леля.

— Аз… ъ-ъ… се надявах да се срещна с госпожа Вихронрав.

За миг на поляната се чуваше само далечният грак на врани.

— Надявахте се? — повтори Агнес.

— Госпожа Вихронрав ли? — изломоти Леля.

— Ами… да. Това влиза в моите… От мен се очаква да… Ние сме призвани да… Чух, че може да е болна, а едно от пасторските ни задължения е…ъ-ъ, да посещаваме болните и немощните… Разбира се, аз съзнавам, че от формална гледна точка нямам паство тук, но въпреки това дойдох…

Лицето на Леля беше като слязло от портрет, нарисуван от художник с твърде смахнато чувство за хумор.

— Колко жалко, че тя не е тук — промърмори след малко и Агнес се досети, че е абсолютно искрена в гаднеенето си.

— О, така ли… Аз щях да й прочета… исках да… ъ-ъ… Тя здрава ли е?

— Сигурна съм, че веднага щеше да й олекне, като те видеше — увери го отново Леля със странно изкривена правдивост. — Само за туй би приказвала дни наред.

Но можеш пак да я потърсиш, когато си поискаш.

Овес ги гледаше безпомощно.

— Значи е по-добре да… ъ-ъ… да се върна в палатката си. Дами, позволявате ли да ви съпроводя до града? Има множество… ъ-ъ… опасни съ-щества в гората…

— Ние сме с метли — безмилостно отказа Леля. Свещеникът съвсем се омърлуши и Агнес се реши.

— Имаме една метла — напомни тя. — Аз ще ви изпратя… тоест вие можете да ме изпратите по обратния път. Ако искате.

На пастора му олекна видимо. Леля изсумтя досущ като Баба Вихронрав.

— Значи ще се видим в мойта къща. И без никакви шашарми — нареди тя.

— Аз не се занимавам с шашарми — напомни Агнес.

— Гледай да не почнеш тъкмо сега. Леля отиде при метлата си.