Тери Пратчет - Петият слон

— Ама доста тактично, сър. Щото стената си беше тъничка.

Ваймс реши да не се заяжда. „Оня тип“ повали други трима стражници с боздугана си, който Детритус счупи с два пръста, преди тактично да избере подходящата стена.

— Добре, ще се видим утре. Не забравяй — искам те в излъскана парадна броня. Сега ми прати Ангуа, моля те.

— Не е тука, сър.

— Ех, да му се не знае… Пусни съобщение, че искам да дойде, разбрахме ли се?

Игор се тътреше по коридорите на замъка, провлачвайки единия си крак съгласно осветената от времето традиция.

Той беше Игор, син на Игор, племенник на неколцина Игоровци, брат също на Игоровци и братовчед на повече Игоровци, отколкото паметта му можеше да побере, без да провери подробните сведения в дневника. Никой Игор не би се отказал от проверено и утвърдено нещо, което му върши работа 7 7 Особено ако е зелено и бълбука. .

На Игоровците от целия им клан допадаше да работят за вампирите — тези господари спазваха строго нощния си режим и обикновено се държаха любезно със служителите си. Важно допълнително преимущество беше, че не изискваха кой знае какво в оправянето на леглата и готвенето, пък и притежаваха просторни хладни подземия, където Игоровците да се отдават на истинското си призвание. Това компенсираше напълно редките произшествия, след които слугите трябваше да метат пепелта на господарите си.

Той влезе в криптата на лейди Марголота и почука учтиво по ковчега. Капакът се открехна.

— Да?

— Шъжалявам, че ви будя нашред шледобеда, ваша шветлошт, но нали кажахте…

— Добре, добре. Е?…

— Ще бъде Ваймш, ваша шветлошт.

Изящна ръка се подаде свита в юмрук от ковчега и нанесе удар във въздуха.

— Да, да, да!

— Да, ваша шветлошт.

— Виз ти, виз ти. Замюъл Ваймз. Горкичкият. А кученцата научиха ли вече?

Игор кимна.

— Игор, който шлужи при барона, шъщо вже шъобщение от кулата, ваша шветлошт.

— А джуджетата?

— Нажначението е офичиално , ваша шветлошт. Вшички жнаят. Негова шветлошт дукът на Анкх-Морпорк, шър Шамюъл Ваймш, Командир на Градшката штража на Анкх-Морпорк.

— Игор, ще бъде като изригване на вулкан.

— Много точно ше ижражихте, ваша шветлошт.

— Зтрува ми зе, Игор, че той ще накара дори тях да му дишат праха.

Да видим този замък първо от гледна точка на обзавеждането. Да, има столове, но не изглежда много да е сядано по тях. Все пак се забелязва и огромен диван до камината, оръфан и опърпан от употреба, но другите мебели като че са поставени само защото така е редно.

Дългата дъбова маса също е някак прекалено лъскава и нова за очевидно древния си стил. Вероятно причината е в наличието на множество гледжосани паници по пода около нея.

На една от тях е изписано „Татко“.

Баронеса Серафина фон Юбервалд ядосано затвори „Справочникът на Туърп“.

— Но този човек е едно… едно нищо! Куха фигура. Кукла на конци. Истинско оскърбление!

— Фамилията Ваймс е известна отдавна — подхвърли Волфганг фон Юбервалд, който правеше лицеви опори на една ръка пред камината.

— Същото може да се каже за фамилията Смит. И какво от това?

Волф размени положението на ръцете си, докато висеше във въздуха. Беше гол. Обичаше мускулите му да се проветряват. Може би затова лъщяха. Страничен наблюдател лесно би разпознал всеки от тях като в анатомичен атлас. И вероятно би се вторачил в русата коса, която растеше не само по главата, но и по раменете му.

— Мамо, той все пак е дук .

— Ха! В Анкх-Морпорк дори си нямат крал!

— … деветнадесет, двадесет… Кой знае, мамо. И до нас стигнаха някои мъгляви слухове…

— О, слухове… Сибил ми праща глуповатите си писъмца всяка година! Сам това, Сам онова… Разбирам я — и на толкова трябва да е благодарна, но… нейният мъж е само ловец на крадци. Ще откажа да го приема.

— В никакъв случай, мамо — изпъшка Волф. — Това би било… двадесет и девет, тридесет… опасно. Какво си разказвала на лейди Сибил за нас?

— Нищо! Не отговарям на писмата й, естествено. Глупава и жалка женица.

— И въпреки това тя ти пише всяка година?… тридесет и шест, тридесет и седем…

— Да. По четири страници. С това се изчерпва всичко, което ти е необходимо да знаеш за нея. Но къде се бави баща ти?!

Отмести се капак на пружина в долната част на една от вратите. Влезе голям и наглед тромав вълк. Огледа стаята и се отръска енергично. Баронесата настръхна.

— Гай! Знаеш , че не търпя това! Шест вечерта мина! Преобразявай се , когато минаваш през градината на връщане!