Тери Пратчет - Истината

Той млъкна и огледа сенките по ъглите.

— Слушам ви — подкани го господин Въртел.

— И… да върви всичко по дяволите! — Господин Шиш примига и тръсна глава. — Давай камъчетата, Въртел, иначе оставям господин Лале да те убеждава! Махаме се от това свърталище на проклети джуджета, вампири, тролове и ходещи трупове. Тръпки ме побиват от вашия град! Давай диамантите! На секундата!

— Добре — съгласи се адвокатът. — А духчето?

— Идва с нас. Спипат ли ни, ще спипат и него. Умрем ли загадъчно… някои хора ще научат какво е станало. Когато сме далеч оттук… Я стига си ме забълбуквал! — Господин Шиш потрепери. — Днес ми е скапан ден!

Господин Въртел отвори едно чекмедже и подхвърли три кадифени кесийки върху облицованото с кожа бюро. Господин Шиш си избърса челото.

— Виж ги, господин Лале.

Помълчаха, докато господин Лале изсипе кесийките върху грамадната си длан. Огледа няколко кристала през силен монокъл. Подуши ги. Близна един-два.

Извади четири от купчинката и ги пусна на бюрото.

— Ти за …ан идиот ли ме мислиш?

— Не смейте да му отговаряте — предупреди господин Шиш.

— Вероятно бижутерите са допуснали грешка.

— Брей…

Ръката на господин Шиш отново се мушна под сакото, само че този път измъкна оръжие.

На господин Въртел му се наложи да погледне право в кръглото око на пружинна цев. И от техническа, и от правна гледна точка това си беше арбалет, защото човешка сила трябваше да свие пружината, за да има изстрел. Но търпеливият напредък и хитроумие го бяха превърнали, общо взето, в тръба с дръжка и спусък. От Гилдията на убийците си направиха труда да пуснат мълвата, че спипат ли някого с такова оръжие в ръцете, ще му покажат колко надълбоко може да бъде скрито в човешкото тяло. А всяка градска стража, срещу която някой дръзваше да го насочи, се грижеше злосторникът да повиси полюшван от вятъра.

Но и в бюрото сигурно имаше още някакъв скрит механизъм. Вратата се отвори с трясък и нахлуха двама мъже — единият размахал дълги ножове, другият насочил арбалет.

А това, което им стори господин Лале, си беше направо страшно.

В своеобразните си дарби той нямаше равен на себе си. Когато въоръжен човек се втурне в стая, сблъсква се със затруднение — необходима му е частица от секундата, за да прецени, да реши, да пресметне, да помисли. Господин Лале нямаше нужда от никакви частици. Той не мислеше. Ръцете му действаха самостоятелно.

Дори господин Въртел със зорките си очи на юрист трябваше да превърти мислено видяното, за да го проумее. Но и в забавения каданс на ужаса не му беше лесно да забележи как господин Лале сграбчи най-близкия стол и замахна. След неясното движение двамата вече лежаха неподвижно в нелепи пози, а един нож потрепваше забит в тавана.

Господин Шиш изобщо не се озърна. Пружинната цев в ръката му все така сочеше зомбито. Но бръкна отново в джоба на сакото си и извади запалка с формата на драконче. И тогава господин Въртел, който пращеше на всяка крачка и миришеше на прах, видя омотано парче плат около острието на зловещата стреличка, едва подаваща се от тръбата.

Без да отмести поглед от адвоката, господин Шиш поднесе пламъчето към цевта. Парцалчето пламна. А господин Въртел беше наистина много сух.

— Каня се да сторя зло — замълви господин Шиш като хипнотизиран. — Но вече съм направил толкова лошотии, че още една не влиза в сметката. Да речем… едно убийство е голяма работа, ама следващото е наполовина по-дребна. Чатна ли? Та когато стигнеш до двайсетина убийства, вече едва се различават. Ама… хубав ден е навън, птичките пеят, има разни… котенца и други глупости. Слънцето блещука по снега и разнася обещание за скорошна пролет, значи още цветенца, зелена тревичка, повечко котенца, после пък летни жеги, нежната милувка на дъждеца, прекрасна свежест, които никога няма да зърнеш, ако не ми дадеш каквото държиш в чекмеджето, щото ще пламнеш като факел, лукава, коварна, проклета мумия!

Господин Въртел тутакси бръкна в чекмеджето и им подхвърли още една кадифена кесийка. Господин Лале първо се облещи нервно към партньора си, който досега бе споменавал думата „котенца“ само в съчетание с „давя“. Чак тогава погледна какво има в кесийката.

— Рубини… И то …ано първокласни.

— Махайте се — изчегърта гласът на адвоката. — Незабавно. И не се връщайте. Никога не съм чувал за вас. Никога не съм ви срещал.

Господин Въртел бе виждал много страшни неща през последните няколко столетия, но за пръв път имаше пред себе си заплашителна гледка като господин Шиш. Както и за пръв път попадаше на толкова побъркан човек. Господин Шиш се олюляваше и очите му все се заглеждаха в сенките по ъглите.