Тери Пратчет - Истината

— Но това не е…

— Погледни нещата по друг начин — посъветва го Захариса и взе нов лист хартия. — Някои хора са герои. Други хора си записват геройствата им.

— Да, обаче така не е много…

Захариса вдигна глава и му се усмихна ослепително.

— Понякога са един и същ човек.

Този път Уилям сведе поглед скромно.

— Наистина ли го мислиш?

Тя пак вдигна рамене.

— Какво е истина? Кой знае? Това е вестник, нали? Стига ни да е истина до утре.

Уилям усети, че се сгорещява. Усмивката й беше неоспоримо привлекателна.

— Ъ-ъ… Сигурна ли си?

— О, да. Предостатъчно ми е да си остане истина до утре.

А зад нея пресата — големият черен вампир, чакаше да бъде нахранен, да оживее посред тъмната нощ заради светлото утро. Пресата смилаше световната бъркотия на малки истории и винаги оставаше гладна.

И имаше нужда от материал на две колони за втора страница, спомни си Уилям.

А няколко сантиметра под ръката му един дървояд доволно гризкаше древното бюро. Прераждането си пада по шегите не по-малко от някоя философска хипотеза. И докато дъвчеше, дървоядът стигна до извода: „Ей, че вкусно …ано дърво!“

Защото нищо не е задължително да си остане вярно завинаги. Стига и да е достатъчно задълго. Истината ви казвам.

© 2000 Тери Пратчет

© 2001 Владимир Зарков, превод от английски

Terry Pratchett

The Truth, 2000

Сканиране: Dave, Galimundi

Разпознаване и редакция: Dave, 2009

Издание:

ИК „Вузев“ — „Архонт — В“, 2001

Редактор: Весела Петрова

Художник на корицата: Джош Кирби

ISBN 954–422–069–0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/14081]

Последна редакция: 2009-10-14 09:00:00

Широко разпространено видение, присъщо на повечето хора.

Уахуни е най-редкият и най-смрадливият зеленчук в света, познавачите много го ценят (защото не са склонни да оценят нещо евтино и общодостъпно). Голямото уахуни пък е жаргонно име на Анкх-Морпорк, макар че това е несправедливо спрямо зеленчука.

Думите приличат на рибите по това, че някои от по-особените могат да оцелеят само в закътан коралов риф, където смахнатият им вид и разцветка се защитени от хаоса на откритото море. Думи като „суматоха“ и „неразбория“ се срещат единствено в определен вид вестници. Едва ли някой ги споменава в нормален разговор.

Не им беше трудно, както изтъкваха някои заядливци.

Пък и всеки, който се осмелява да хапне сурова пържола от анкх-морпоркска месарница, си навлича достатъчно опасности, за да предизвика съчувствие.

В някои случаи можеше да се каже, че Уилям дьо Слов има прекалено развито въображение.

Съсловието, в което се бе родил Уилям, поставяше охраната на реда и законността в една категория с въглищата и картофите. Поръчваш си я само когато имаш нужда от нея.

По това време в Анкх-Морпорк още не играеха бинго.

Освен това за повечето джуджета използваха местоимението „той“, дори когато се женеха. Общо взето, смяташе се, че някъде под всичките тези плетени ризници все някой е от женски пол и двамата са наясно точно за кого от тях се отнася този факт. Но традиционно настроените джуджета не подхващаха изобщо темата за секса, може би от свенливост, или по-вероятно защото не изпитваха особено буден интерес към нея. Няма съмнение обаче, че преди всичко държаха на един утвърден възглед — каквото и да решат да сторят две джуджета насаме, това си е само тяхна работа.

Ето може би най-добрия начин да опишем господин Уайндлинг. Представете си, че сте на някакво събрание. Бихте искали да си тръгнете по-рано. Същото се отнася и за останалите. Бездруго няма какво толкова да обсъждате. И тъкмо когато всеки вече вижда как точката „Разни“ изплува на хоризонта на дневния ред, а присъстващите започват да подреждат книжата си в папките, нечий глас изрича: „Господин председателю, ако ми позволите да поставя на вниманието на присъстващите един незначителен въпрос…“ С ужасно усещане за топка в стомаха вие вече знаете, че събранието ще се проточи двойно по-дълго и неведнъж ще бъдат споменавани дребни спорове от минали събрания. Човекът, който сега седи със самодоволната усмивка на протоколен фанатик, толкова наподобява господин Уайндлинг, че разликата е незабележима с просто око. Отличителният белег на всички Уайндлинговци във Вселената е изразът „по мое скромно мнение“. Те си въобразяват, че такива думи само придават тежест на изказванията им, докато истинският им смисъл е „гадничките дребнави схващания на особа с чувство за такт колкото блато, обрасло с тръстика“.