Тери Пратчет - Истината

— Господин Въртел, не бих искал да ме задължат да призная как и откъде съм се сдобил с информацията. Ако се наложи, ще бъда принуден да разкрия всичко.

Далечната лампа зад синьо стъкло над входа на Участъка придаваше болнав вид на адвоката.

— Убеден ли сте, че онези двамата са имали… съучастници?

— Не изпитвам и сянка на съмнение — заяви Уилям. — Всъщност всичко е… записано.

В този момент почти съжали адвоката. Но стигна само до „почти“.

— Това едва ли ще бъде в интерес на обществото — бавно произнесе господин Въртел. — Струва ми се, че сега е време за… помирение.

— Напълно съм съгласен. Затова съм сигурен, че ще се погрижите да не изливам всички тези слова в ухото на Командир Ваймс.

— Може да ви изглежда странно, но съществува прецедент от 1497 година, когато една котка успешно се…

— Добре. Освен това вие ще обсъдите хладнокръвно положението с Гилдията на гравьорите. Хладнокръвието ви е присъщо.

— Разбира се, ще направя всичко по силите си. Но сметката за услугите ми…

— Просто няма да я представите — увери го Уилям.

Едва сега пергаментните черти на господин Въртел се разкривиха от истинска болка.

— Значи pro bono publico? — изграчи той.

— О, да. Ясно е, че ще се трудите за благото на обществото. А каквото е добро за всички, естествено е добро и за вас. Не е ли прекрасно?

— _От друга страна_ — подчерта адвокатът, — вероятно всеки има интерес да оставим този злополучен инцидент в миналото и аз с… хъм, радост ще положа усилия за това.

— Благодаря ви. Господин Скроуп вече е… Патриций, така ли?

— Да.

— Избран с гласовете на гилдиите ли?

— Да. Разбира се.

— Единодушно ли?

— Не съм длъжен да разгласявам…

Уилям изпружи показалец.

— О?

Господин Въртел се омърлуши още повече.

— Просяците и шивачките гласуваха за отлагане на решението. Такава беше позицията и на перачките, и на екзотичните танцьорки.

— Да видим… Значи Кралица Моли, госпожа Палм, госпожа Яхърска и госпожица Дикси Вуум — изброи Уилям. — Колко интересно е живял лорд Ветинари…

— Не коментирам.

— А бихте ли казал, че господин Скроуп очаква с нетърпение да се заеме с разнообразните проблеми в управлението на града?

Господин Въртел обмисли въпроса.

— Да, допускам, че е така.

— И сред тези проблеми не най-маловажният е несъмнената невинност на лорд Ветинари? Следователно виждаме много голям въпросителен знак над назначението на самия господин Скроуп. Бихте ли го посъветвал да изпълнява задълженията си, само след като се снабди с няколко резервни комплекта долно бельо? Не е нужно да отговаряте…

— Не е сред правомощията ми да съветвам събранието на гилдиите да отмени законно взето решение, дори ако е установено, че то е взето въз основа на… подвеждаща информация. Не е мое задължение и да съветвам господин Скроуп при избора на бельо.

— Ще се видим утре, господин Въртел.

Уилям сякаш едва успя да се тръшне на леглото си, а вече беше време да става. Опита се да прогони съня със студена вода, смени си ризата и предпазливо слезе на закуска. Седна пръв до масата.

Тегнеше обичайното мълчание, докато и другите квартиранти заемат местата си. Повечето поначало не отваряха уста, ако нямаха какво да кажат. Но когато господин Макълдъф се настани на стола, извади от джоба си броя на „Вестника“.

— Не продаваха моя — обясни, докато го разгръщаше, — та затова взех този.

Уилям се прокашля.

— Нещо лови ли окото?

И без да става, виждаше своето заглавие, изписано с огромни главни букви:

— Я гледай… На лорд Ветинари ще му се размине — съобщи господин Макълдъф.

— Ама разбира се — реагира господин Проун. — Хитър човек, както чувам.

— А, кучето било живо и здраво — изясни си господин Макълдъф.

На Уилям му идваше да го сграбчи за раменете и да го разтърси заради бавното четене.

— Това е добре — успокои се госпожа Еликсирска, която сипваше чай в чашите им.

— Друго няма ли? — не се стърпя Уилям.

— Е, има доста за политиката — призна господин Макълдъф. — Като гледам, изсмукали са си го от пръстите.

— Днес няма ли някой забавен зеленчук? — разочарова се господин Картрайт.

Господин Макълдъф внимателно огледа останалите страници.

— Няма.

— В нашата фирма обмисляме дали да не се свържем с човека, за да предлагаме на пазара неговите семена — оповести господин Картрайт. — Хората тъкмо такива стоки харесват. — По навик долови погледа на госпожа Еликсирска и добави припряно: — Само зеленчуците, подходящи за цялото семейство, разбира се.