Тери Пратчет - Истината

— Ами… Има нещо пирографирано на портфейла…

— И какво е написано?

— „Изобщо не съм душица.“ Питам се що за човек е бил, щом е имал такъв надпис на портфейла си.

— Не е бил душица, това е ясно. Друго има ли?

— Листче с адрес. Ъ-ъ… Виж, Уилям, нямаше време да ти разкажа, но…

— Кой е адресът?

— Смотаната улица, номер 50. Ами… Тъкмо там ме хванаха тези двамата. Имаха си ключ и изобщо… Ъ-ъ… Там е къщата на твоето семейство, нали?

— Кажи какво искаш да ги правим тези камъчета — намеси се Добровръх.

— Тоест… — нервно продължи момичето — … ти ми даде ключ, така де… Но там имаше един мъж в избата и беше прекалил с алкохола. Много приличаше на лорд Ветинари. После нахълтаха тези мъже, повалиха Скалата и…

— Не се опитвам да ти внуша нищо — дъднеше Добровръх, — но ако не са откраднати, знам няколко местенца, където ще ни дадат прилична цена дори посред нощ…

— … разбира се, държаха се крайно неучтиво и нищо не можех да направя…

— … само ти подсказвам, че добре ще ни се отразят малко налични, и то веднага…

Момичето и джуджето проумяха едновременно, че Уилям не ги слуша. С лишено от изражение лице се бе затворил в личен малък мехур от тишина.

Той бавно придърпа Дезорганизатора и натисна бутона „Припомняне“. Чу се приглушено „Ох!“.

— … нйип-нйип мапняп нйиии-уидълуидълуиии…

— Какъв е този шум? — учуди се Захариса.

— Така си спомнят духчетата — разсеяно обясни Уилям. — То… като че превърта живота си отзад напред. Имах Дезорганизатор от по-ранната версия…

Шумът спря изведнъж. Духчето попита подплашено:

— И какво го сполетя?

— Върнах го в магазина, защото не работеше добре.

— Олекна ми… — призна си духчето. — Ще се слисате, ако ви разкажа някои от нещата, които хората са правили на МК I. А какво му беше на вашия?

— Падна от третия етаж, защото се инатеше. Това духче изглежда беше необичайно схватливо за расата си. Веднага отдаде чест.

— … уидълуидълуидъл няп-нярк… „Проба… Май работи…“

— Това е гласът на брат Шиш! — сепна се Захариса.

— „… кажи нещо, господин Лале.“ — Зазвуча влажното ръмжене на сестра Дженифър. — „Че к’во да кажа? То си е …ана смахната работа да приказваш на кутия.“ „Тази кутия, господин Лале, може да се окаже нашият пропуск за по-добри времена.“ „Мислех, че бездруго ще вземем …аните пари.“ „Да, но това тук ще ни помогне да ги задържим“… нйип-нйип…

— Малко по-нататък — нареди Уилям.

— … уии… „… кучето има своя индивидуалност. Това е важно. А правните прецеденти…“

— Въртел! Адвокатът! — наежи се Бодони.

— _Какво_ да правя със скъпоценностите? — тежко изрече Добровръх.

— … нйип-нйип… „Бих могъл да добавя към хонорара ви скъпоценни камъни за още пет хиляди долара…“ …нйип… „Искам да знам от кого получавам тези заповеди…“ …нйип… „…не вършете глупости. Моите… клиенти имат силна памет и дълбоки джобове…“

От ужас духчето пропускаше думите. Уилям натисна бутона „Пауза“.

— Въртел му е платил. Чу ли споменаването за клиентите? Разбираш ли? Това е един от нападателите на Ветинари! И те са имали ключ за нашата къща?

— Но ние не можем да задържим парите! — скастри го Захариса.

Уилям пак натисна другия бутон.

— … нйип… „…Казвал ли съм ви, че лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите?“

— Просто е очевидно, че ние… — упорстваше Захариса.

Уилям натисна бутона.

— Уидълуидълуидъл… „… че лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите…“

И отново.

— „… може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите…“

— „… да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите…“

— „… преди истината да си обуе ботушите…“

— Уилям, какво ти е? — разтревожи се Захариса, когато той застина неподвижно.

— Закъснял шок — прошепна й Добровръх. — Случва се.

— Гунила — рязко изрече Уилям, без да ги поглежда, — нали каза, че можем да имаме друга преса?

— Не, казах, че струват…

— … малка шепа рубини може би?

Добровръх разтвори пръсти.

— Значи са наши, така ли?

— _Да!_

— Е… Сутринта мога да купя и десетина преси, ама не е като кесия бонбонки…

— Ще печатаме след половин час! — отсече Уилям. — Ото, от теб искам да снимаш крака на брат Шиш. Всички да бъдат цитирани, дори Дъртия Гнусен Рон. Ото, и снимка на Рошльо! И искам преса!

— Ама къде да ти намеря преса посред…

Подът се разтресе. Купчинката рубини се разпръсна.