Тери Пратчет - Истината

— Къде е оловото?

Уилям се озърна. Бодони клечеше до съсипаната преса и се опитваше да погледне под нея.

— Няма и помен от оловото!

— Трябва да е все някъде — обади се Добровръх. — Доколкото знам, двайсет тона олово не стават да си ходят, защото им е писнало.

— Сигурно се е стопило — предположи Бодони. — Има застинали локвички по пода…

— Мазето — прозря Добровръх. — Я помогнете!

Джуджето награби овъглена греда.

— Идвам! — Уилям заобиколи окаяното си бюро. — И без това тук нямам какво да правя…

Впи пръсти в купчината отломки и дръпна…

Господин Шиш изскочи от ямата като повелител на демоните. Около него се виеха димни струи и гърлото му бълваше неспирен писък. Надигаше се неумолимо, отхвърли Добровръх с един замах и ръцете му се събраха около гърлото на Уилям, който се тръшна по гръб.

Удари се в бюрото и го прониза болка от нещо остро, забило се в ръката му. Нямаше време обаче да мисли за отминалата болка. Защото друга вече запълваше цялото му бъдеще. Лицето на създанието пред него беше само на педя, а зейналите очи гледаха през жертвата в нещо ужасно и пръстите му се свиваха все повече.

Уилям не бе и помислял, че някога охотно ще употреби изтъркана фраза от рода на „пръсти като клещи“, но докато съзнанието му се превръщаше в нажежен до червено тунел, вътрешният редактор се обади: „Да, точно сравнение заради механичния натиск, който…“

Очите пред него се кръстосаха. Писъкът секна. Съществото заподскача приклекнало.

Уилям забеляза, че и Захариса се отдръпна пъргаво.

Вътрешният редактор забърбори в захлас, докато наблюдаваше как Уилям я е зяпнал. „Тя срита мъжа в… А бе, сещаш се. Ето ти го влиянието на всички онези смешни зеленчуци.“

А той трябваше да получи своята История.

Надигна се и трескаво размаха ръце към джуджетата, вдигнали брадвите.

— Чакайте! Чакайте! Вижте… вие… ъ-ъ… Брат Шиш…

Болката пак го раздруса и той видя с ужас, че от ръкава му зловещо стърчи дългият пирон за забучване на хартийки.

Господин Шиш се старееше да съсредоточи погледа си върху момчето, което стискаше ръката си, но сенките не му позволяваха. А й вече не беше уверен, че е жив. Ами да! Това е то! Сигурно е мъртъв! Облаци дим, наоколо крещят, незнайни гласове му шепнат в ухото. Трябва да е някакъв ад, но… аха! Той си имаше и обратен билет…

Успя да се изпъчи. Измъкна изпод ризата си картофа на покойния господин Лале и го вдигна високо.

— И’м си к’т’ф. Вс’к м’е наред, а?

Уилям се блещеше към опушеното лице с кръвясали очи и страшна тържествуваща усмивка. После се вторачи в изсъхналия картоф на връвчица. В момента и той имаше не по-здрав досег с действителността от господин Шиш. Щом му показваха картоф, случката можеше да има един-единствен смисъл.

— Ъ-ъ… Не е много смешен, бих казал — промърмори и пак трепна, щом се помъчи да извади пирона.

И последният влак на мисълта дерайлира в главата на господин Шиш. Пусна картофа и с движение, подчинено само на инстинкта, извади дълъг кинжал изпод сакото си. Фигурата пред него избледняваше в поредната сянка сред множество други. Замахна бясно.

В този миг Уилям издърпа от ръката си дългото парче метал, ръката му се отплесна…

… и това беше последното, което господин Шиш осъзна во веки веков.

Суграшицата още съскаше по гаснещата жарава.

Уилям гледаше сгърченото от недоумение лице. Светлината в очите отсреща угасна и нападателят тупна на земята, стиснал яростно картофа.

— О… — промълви отнесено Захариса. — Ти забучи и него на пирона…

От ръкава на Уилям се процеждаше кръв.

— Аз… ъ-ъ… май имам нужда от превръзка.

Тя се втурна към него, разкъсвайки ръкава на блузата си.

— Не мисля, че е чак толкова зле — заотстъпва Уилям.

— Но какво е зтанало тук?

Уилям погледна първо окървавената си ръка, после се обърна към Ото, който стоеше върху купчина отломки с няколко пакета в ръце.

— Замо отзкочих да купя още кизелини и изведнъж взичко… Олеле… Ох…

Добровръх чевръсто извади камертон от джоба си и го чукна в шлема си.

— _Бързичко,_ момци! — Размаха камертона и даде тон. — „О, ела ти да попеем…“

Джуджетата запяха дружно, но Ото ги спря със сдържан жест.

— Напълно зе владея, но най-изкрено ви благодаря. Няма нужда да ви разпитвам какво зе е злучило, нали? Разярена тълпа, нали? Винаги идва тълпата. Рано или къзно. Хванали за моя приятел Бориз. Показал им черната лентичка, а те замо зе разкикотили и…