Тери Пратчет - Крадец на време

Тогава бихте поискали да научите цялата история.

А тази история започва с бюра.

Ето едно бюро на професионалист. Очевидно е, че в работата е смисълът на целия му живот. Има и… мили човешки детайли, но само доколкото ги допуска строгата практичност в хладния свят на дълга и прилежно спазвания ред.

Тези мили дреболии се състоят най-вече в единственото шарено петно сред тази картина от сиво и черно. Това е керамична чаша за кафе. Някой някога се е опитал да направи чашата забавна. На нея има доста неубедително изображение на плюшено мече и надпис „На най-чудесния дядо в света“. А леките разлики в изписването на думата „дядо“ показват ясно, че чашата е купена от сергия, където се предлагат стотици подобни, несъмнено предназначени за най-чудесните дядовци / бащи / майки / баби / лели / и т.н. И човек се досеща, че само някой, чийто живот е лишен от почти всичко останало, ще е готов да цени такава евтина пошлотия.

Сега в чашата има чай с резенче лимон.

Върху мрачния плот на бюрото се намират още канцеларско ножче във формата на миниатюрна коса и няколко пясъчни часовника.

Смърт взема чашата с костеливата си ръка…

… и отпива глътка, после се заглежда за миг в надписа, който е прочел хиляди пъти, а накрая оставя чашата.

— ДОБРЕ — изрича с глас като звън на погребална камбана. — ПОКАЖИ МИ.

Последният предмет върху бюрото е някаква механична измишльотина. Няма по-подходящо описание за него. Основните му части са два диска. Единият е разположен водоравно и побира пръстен от мънички квадратчета, които при взиране отблизо се оказват килимчета. Другият е монтиран отвесно и по него има множество прътчета, крепящи миниатюрни филийки, намазани с масло. Всяка филийка е поставена така, че да се клатушка хлабаво във всички посоки, когато завъртането на колелото я доближи до диска с килимчетата.

— СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ ЗАПОЧВАМ ДА СХВАЩАМ ИДЕЯТА — отбеляза Смърт.

Фигурката до устройството напето отдаде чест и грейна в усмивка, доколкото това е достъпно за черепчето на плъх. Нагласи пилотски очилца пред очните си кухини, запретна наметалото си и се настани в машината.

Смърт тъй и не можа да си обясни защо допусна Смърт на мишките да съществува самостоятелно. Та нали да бъдеш Смърт означава да си Смърт на всичко , включително всевъзможните гризачи. Но може би всеки се нуждае от своя частичка, на която — образно казано — е позволено да тича гола под дъжда 3 3 Едно твърде надценявано забавление. , да мисли за немислимото, да се спотайва в ъгъла и да шпионира света, да върши всичко забранено, което доставя такова удоволствие.

Смърт на мишките полека натисна педалите и колелата се завъртяха.

— Вълнуващо, а?

Дрезгавият глас, прозвучал до главата на Смърт, принадлежеше на гарвана Куот, който се присламчи към домакинството му в ролята на личен превоз и приятелче на Смърт на мишките. Гарванът често повтаряше, че участвал в бизнеса само заради шанса да похапне очички.

Килимчетата се завъртяха. Мъничките филийки с масло пляскаха по тях наслуки — понякога с мазно жвакане, друг път без него. Куот наблюдаваше внимателно за всеки случай, да не би да се мерне някое оченце.

Смърт забеляза старателно изработения механизъм за повторното намазване с масло на всяка филийка. Още по-сложно устройство измерваше броя на оплесканите с масло килимчета.

След две пълни завъртания стрелката на устройството се вдигна до 60 процента и колелата спряха.

— Е, И? — вдигна рамене Смърт. — АКО ОПИТАШ ОТНОВО, НИЩО ЧУДНО ДА…

Смърт на мишките превключи на по-висока скорост и пак натисна педалите.

— ПИСУК — настойчиво каза той.

Смърт сговорчиво се наведе да гледа отблизо.

Този път стрелката стигна само до 40 процента.

Смърт се наведе още малко.

Осемте изцапани с масло килимчета бяха тъкмо онези, които филийките пропуснаха при първия опит.

В машината зачегъртаха зъбни колелца. Табела на пружинки се издигна с неравномерни тласъци.

След миг бенгалски огньове запращяха на пресекулки и скоро угаснаха от двете страни на изписаната дума:

Смърт кимна. Точно това бе очаквал.

Прекоси кабинета си след подтичващия Смърт на мишките и стигна до огледало в цял ръст. То тъмнееше като дъното на кладенец. Рамката беше украсена с резбовани черепи и кости, за да бъде угодено на вкоренения шаблон. Смърт не би могъл да погледне отражението на черепа си, ако около него има розички и херувимчета.