Тери Пратчет - Крадец на време

Тогава сандъкът се разпсува. Сквернословията бяха приглушени и на чужд език, обаче псувните си имат лесно за разбиране международно звучене.

— Ъ-ъ… здравейте… — обади се Джереми.

Сандъкът се разклати и тупна на едната си дълга страна, което предизвика нов взрив от ругатни. Отвътре се разнесоха удари и по-гръмогласни псувни, накрая сандъкът се люшна и застана с предполагаемия връх нагоре.

Парче дъска се отмести, през дупката се промуши лост и издрънча на камъните. Гласът, избълвал толкова проклятия, помоли:

— Ще бъдете ли така добър?

Джереми пъхна лоста в един по-обещаващ процеп и натисна.

Сандъкът се разпадна. Джереми изтърва лоста. Вътре имаше… някакво създание.

— Това на нищо не прилича — оплака се то и се зае да махне от себе си парчета хартиена опаковка. — Цели ошем гадни дни без никакви проблеми, а онези идиоти оплешкват вшичко точно пред прага. — Кимна на Джереми. — Добро утре, гошподине. Предполагам, че вие ште гошподин Джереми?

— Да, но…

— Моето име е Игор. Ето препоръките ми, гошподине.

Ръка, приличаща на останки от промишлена авария, подаде пачка листове на Джереми, който се отмести по инстинкт, но се засрами и ги взе.

— Според мен има някаква грешка.

— Не, няма никаква грешка — отрече Игор и извади платнена торба изпод отломките на сандъка. — Вие ше нуждаете от помощник. А опре ли някой до помощници, няма да шбърка, ако избере един Игор. Вшеизвештно е. Може ли вече да ше шкрием вътре от дъжда, гошподине? От него ми ръждяшват коленете.

— Но аз нямам нужда от пом…

Джереми се запъна. Не беше вярно, нали? Просто не успяваше да задържи помощниците си. Винаги напускаха след по-малко от седмица.

— Добро ви утро, господине! — поздрави жизнерадостен глас.

Пред къщата спря друга каруца. Тази беше боядисана в блестящо, направо хигиенично бяло, побираше много бидони мляко и на страничния канат изпъкваше надписът „Роналд Соах, млекар“. Джереми разсеяно вдигна поглед към грейналото в усмивка лице на господин Соах, който държеше бутилка мляко във всяка ръка.

— Половин литър, ваша милост, както обикновено. Или може би още една, щом си имате компания?

— Ъ-ъ… ъ-ъ… да, благодаря.

— Тази седмица, ваша милост, киселото мляко е особено вкусно — обнадежди се господин Соах.

— Ъ-ъ… не, благодаря.

— Случайно да искате яйца, сметана, масло, цедено мляко или сирене?

— Едва ли, господин Соах.

— Както кажете — отвърна господин Соах, без да се умърлуши. — Значи ще се видим утре.

— Ъ-ъ… да — потвърди Джереми, а каруцата вече потегляше.

Господин Соах беше приятел, което за Джереми означаваше според твърде ограничения му речник на общуване „човек, с когото разменям по някоя приказка веднъж-дваж седмично“. Отнасяше се със симпатия към млекаря, защото идваше редовно и навреме — неизменно оставяше бутилките мляко пред прага точно в седем сутринта.

— Ъ-ъ… ъ-ъ… довиждане — смотолеви Джереми и се обърна към Игор. — Как научихте, че имам нужда от…

Но странният човек бе влязъл в къщата и Джереми се втурна стреснато след него. Завари го в работилницата.

— О, да, много приятно — мърмореше Игор, оглеждайки всичко с вид на познавач. — Машинка за микроштруговане „Врътнитопков“, модел 3, нали? Видях я в каталога на фирмата. Много приятно наиштина…

— Не съм търсил помощник! — прекъсна го Джереми. — Кой ви изпрати?

— „Ние шме Игор“, гошподине.

— Чух вече! Вижте какво, аз не…

— Не ме разбрахте, гошподине. „Ние шме Игор“. Организацията, гошподине.

— Каква организация?

— За наштаняване , гошподине. Разберете, шлучва ше… някой Игор да оштане задълго без гошподар не по швоя вина. А от друга штрана…

— … имате два палеца! — ахна Джереми, КОЙТО забеляза чак сега и не можа да премълчи. — По два палеца на всяка ръка!

— О, да, гошподине, много е удобно — обясни Игор, дори без да погледне ръцете си. — А от друга штрана, винаги има предоштатъчно хора, които ше нуждаят от някой Игор. Затова моята леля Игорина ше занимава ш нашата малка агенция за квалифициран першонал.

— Значи… вие с името Игор сте мнозина? — прозря Джереми.

— О, никак не шме малко. Ние шме голям род.

Игор му връчи визитна картичка.

Джереми прочете:

Ние шме Игор

„Една ръка в повече не е излишна.“

Старият Ратхаус

Бад Шушайн

С-поща: Дагошподарю Юбервалд

Джереми се вторачи в адреса на семафорната поща. Типичното му невежество във всичко, което не беше свързано с часовниците, не се простираше и в тази област. Дори се отнасяше с голямо любопитство към новата трансконтинентална семафорна система, откакто чу, че в нея се използват какви ли не часовникови механизми за ускоряване на потока от съобщения. Значи беше възможно да се изпрати семафорно искане за наемането на някой Игор? Е, това поне обясняваше бързината, с която той се появи.