Тери Пратчет - Крадец на време

Помъчи се да чете „Мрачни приказки“. Имаха заглавия от рода на „Как злата кралица танцуваше с нажежени до червено обувки“ или „Старицата в пещта“. В нито една не се споменаваше за часовници. Авторите сякаш бяха изпитвали силна неприязън към часовниците.

Затова пък в „Стъкленият часовник на Бад Шушайн“ имаше часовник. Е, в известен смисъл. Беше… странен. Един зъл човек (читателите веднага разбираха, че е зъл, защото си беше написано на страницата) направил часовник от стъкло, в който пленил дамата Време. Но всичко се объркало, защото имало една част в часовника — пружинка, която той не могъл да изработи от стъкло, и тя се скъсала от напрежението. Време се освободила, мъжът се състарил с десет хиляди години само за секунда, разпаднал се на прах и (което не учудило никого) повече не го видели. Приказката завършваше с поука: „Големите дела зависят от дреболиите.“ Джереми не виждаше защо не би могла да гласи и „Лошо е да затваряш несъществуващи жени в часовници“ или „Щеше да проработи със стъклена пружинка“.

Но дори за неизкушения поглед на Джереми имаше нещо сбъркано в тази история. Бе разказана така, сякаш писателят се е опитвал да проумее нещо видяно или чуто, или недоразбрано. И… Ха! Макар че всичко уж се случило в Юбервалд преди столетия, когато там е имало часовници само с живи кукувички, художникът бе нарисувал часовник във висока кутия, каквито и в града се появиха едва преди петнайсетина години. Ама че са тъпанари някои хора! Щеше да се разкикоти, ако не беше толкова трагично!

Остави книгата и запълни остатъка от вечерта с малко проекти за гилдията. Плащаха му щедро срещу обещанието никога да не се появява там лично.

Остави и скиците на масичката до леглото. Духна свещта. Заспа. И засънува.

Стъкленият часовник цъкаше. Стоеше по средата на работилницата и излъчваше сребристо сияние. Джереми го обикаляше, а може би часовникът се въртеше около него.

Стърчеше над човешки ръст. В прозрачната му кутия червени и сини светлинки блещукаха като звезди. Въздухът миришеше на киселина.

Гледната му точка потъна в измишльотината, в това кристално нещо, и се гмурна през пластове стъкло и кварц. Те оставаха над него, гладкостта им се превръщаше в стени, високи стотици километри, а той още пропадаше между плочи, които добиваха зърнеста грапавост…

… пълна с дупки. Синьо-червената светлина пак струеше край него.

Чак сега се чу звукът. Долиташе от тъмата пред него — бавно туптене, нелепо познато, някакъв пулс, усилен милиони пъти…

… чум… чум…

… всеки удар, по-муден от планина и по-голям от светове, тъмен, кървавочервен. Чу го още няколко пъти, после падането му се забави и спря, той отново се понесе нагоре през виелицата от светлина, докато яркото петно отпред не очерта една стая.

Трябваше да запомни всичко това! Беше толкова ясно още щом го зърна! И толкова лесно! Виждаше всяка част и съединение, знаеше и как са направени.

Видението започна да избледнява.

Разбира се, не беше нищо повече от сън. Напомни си това и се утеши. Но нямаше как да не признае, че с този сън се престара. Например имаше чаша чай на близък тезгях, над която се виеха ароматни изпарения, зад вратата пък се чуваха гласове…

Някой потропа на вратата. Джереми се зачуди дали сънят ще свърши, когато вратата се отвори, после обаче тя изчезна, а чукането се повтори. Отекваше откъм първия етаж.

Часът беше 6 и 47 минути. Джереми провери дали будилниците са точни, загърна се в халата и слезе припряно по стълбата. Открехна мъничко вратата. Не видя никого.

— По-надолу, гусине.

Оказа се, че по-надолу стои джудже.

— Часовникарски ли ви е фамилията?

— Да.

През пролуката се промуши подложка с листове.

— Подпишете тук, дето е написано „Подпишете тук“. Благодарско. Хайде, момчета…

Зад него двама тролове надигнаха ръчна количка. Голям дървен сандък се стовари с трясък върху калдъръма.

— _Какво_ е това? — сепна се Джереми.

— Експресна пратка — осведоми го джуджето и си прибра подложката. — Доставена чак от Юбервалд. Някой се е изръсил здраво. Я вижте колко печати и лепенки има.

— Не може ли да внесете сандъка в… — подхвана Джереми, но каруцата на превозвачите вече се отдалечаваше с весел звън и пращене на чупливи пакети.

Заваля. Джереми се взря отблизо в етикета на сандъка. Нямаше съмнение, че е предназначен за него, съдейки по надписа с красив закръглен почерк. Над етикета се мъдреше печатът с двуглавия прилеп на Юбервалд. Нямаше други данни освен надписа при дъното.