Тери Пратчет - Крадец на време

Тук са хората, които знаят, че няма никаква стомана, а съществува единствено представата за стомана. 5 5 Въпреки това използват вилици или поне представата за вилици. Както би казал философът, дори да приемем, че не съществува лъжица, остава въпросът защо имаме представата за супа. Те дават имена на нови неща, както и на онова, що не съществува. Те търсят основата на битието и същността на душата. Те творят мъдрост.

Храмове се извисяват във всяка долина, над която е надвиснал глетчер, където вятърът носи зрънца лед дори в разгара на лятото.

Тук са Вслушващите се монаси, които се стремят да различат в гълчавата на света слабичките отгласи от първичните звуци, задвижили Вселената.

Тук е Свежарското братство, затворена и необщителна секта, според която единствено върховното свежарство е път към проникновението за Вселената, а черното винаги е стилно и хромираната стомана никога няма да бъде старомодна.

В своя главозамайваш храм, пресечен във всички посоки от опънати въжета, Балансиращите монаси проверяват напрежението на света и после се отправят на дълги опасни пътешествия, за да възстановят равновесието. Техните следи се виждат по високи върхове и изолирани островчета. Монасите си служат с малки бронзови тежести, не по-големи от човешки юмрук. И се справят добре. Ами очевидно е. Нали светът още не се е преобърнал с главата надолу?

А в най-високата, зелена и проветрива долина, където отглеждат кайсии и по ручеите се носят ледени късове дори в най-горещия ден, е разположен манастирът Ой Донг. Обитават го монасите-бойци от Ордена на Уен. Другите секти ги наричат Монасите на историята. Не се знае много за заниманията им, макар някои хора да са споменавали озадачаващия факт, че в малката долина винаги е прекрасен пролетен ден, а черешовите дръвчета цъфтят непрекъснато.

Носят се слухове, че монасите изпълнявали някакъв дълг — грижели се утрешният ден да настъпи според незнаен загадъчен замисъл на един човек, който все се изненадвал.

Всъщност от известно време (немислимо и нелепо е да се определи продължителността му) положението е далеч по-странно и опасно.

Монасите на историята са заети с грижата утрешният ден да настъпи изобщо.

Наставникът на послушниците се срещна с Ринпо, старшия помощник на игумена. Поне в този момент старшият помощник заемаше особено важен пост. В сегашното си състояние игуменът имаше нужда от какви ли не грижи, а и трудно задържаше вниманието си задълго върху едно-единствено нещо. В подобни обстоятелства неизменно се намира човек, готов да се нагърби с бремето. Навсякъде се среща по някой Ринпо.

— Пак идвам заради Лъд — сподели наставникът на послушниците.

— Ох… Нима едно палаво хлапе те безпокои толкова?

— Нямаше да се безпокоя заради обикновено палаво хлапе. А това откъде дойде?

— Изпрати го учителят Сото. Нали го помниш? От нашия клон в Анкх-Морпорк. Намерил го в града. Доколкото знам, момчето има вродена дарба — добави Ринпо.

Наставникът на послушниците като че се втресе.

— Дарба ли?! Той е покварен крадец! Бил е чирак в тамошната Гилдия на крадците!

— Е, и? Случва се децата да отмъкнат едно или друго. Като ги понапляскаш, престават да крадат. Основи на възпитанието — вдигна рамене Ринпо.

— А, да, но има един проблем.

— Слушам те.

— Той е много, ама много бърз. Около него непрекъснато изчезват разни неща. Незначителни дреболии. Но дори когато го наблюдаваме неуморно, не виждаме как ги взема.

— Щом е така, не може ли да не ги е взел той?

— Минава през стаята и нещата изчезват! — възкликна наставникът на послушниците.

— _Толкова_ ли е бърз? В такъв случай е по-добре, че Сото го е открил. Но крадецът си е…

— После се появяват на необичайни места — допълни наставникът на послушниците с видима неохота. — Убеден съм, че обича да върши пакости.

Ветрецът довя към терасата ухание на черешови цветове.

— Виж какво, свикнал съм с неподчинението — натърти наставникът. — То си е присъщо на послушниците. Но той е и муден.

— Муден ли?

— Закъснява за уроците.

— Но как един ученик може да закъснее тук?

— На този господинчо Лъд май не му пука. Господинчото Лъд явно смята, че може да прави каквото му скимне. И отгоре на всичко е… будно момче.

Старшият помощник кимна. Аха… Буден ум. Този израз имаше твърде своеобразно значение в долината. Будното момче си въобразява, че знае повече от преподавателите, репчи им се и ги прекъсва. Момчето с буден ум е по-лошо от глупака.