Тери Пратчет - Последният герой (Легенда от Света на Диска)

— Не и за изнасилването, струва ми се — ободри се господин Бетъридж, напипал твърда почва. — Не и в случая с Коен Варварина. По-скоро е обладаване.

— Нима има разлика?

— Преди всичко в гледната точка — натърти историкът. — Не вярвам да е имало оплаквания.

— Като юрист бих казал — вметна господин Въртел от Гилдията на адвокатите, — че несъмнено първото запазено в писмената история геройство, споменато и в съобщението, е кражба на вещ от законните й собственици. Свидетелства за това намираме в легендите на най-различни култури.

— Че онуй нещо можело ли е да бъде откраднато? — закачи го Ридкъли.

— Очевидно да — подчерта адвокатът. — Кражбата е основният мотив в легендата. Огънят е бил откраднат от боговете.

— В момента това не е най-важният ни проблем — прекъсна ги лорд Ветинари. — Същественото е, господа, че Коен Варваринът се катери по планината, където живеят боговете. И ние не можем да му попречим. А той възнамерява да върне огъня на боговете. И този път огънят е във формата на… само да проверя…

Пондър Стибънс вдигна нос от бележниците си, в които драскаше усилено.

— Буренце с над двадесет килограма Гръмовна глина от Ахатовата империя. Изумен съм, че тамошните магьосници са му позволили да го вземе.

— Той беше… дори предполагам, че и до момента е император — напомни Патрицият. — Както аз си представям, ако върховният повелител на един континент поиска нещо, никой благоразумен човек не би сметнал, че това е моментът да настоява за ордер, заверен от господин Дженкинс в отдела по снабдяване.

— Гръмовната глина е ужасно мощна — съгласи се и Ридкъли. — Само че е нужен специален детонатор. Трябва да се счупи стъкленица с киселина в сместа. Киселината се просмуква и… тряс-прас, дето има една приказка.

— За жалост благоразумният човек е сметнал за необходимо да снабди Коен и със стъкленицата — съобщи лорд Ветинари. — И ако въпросното „тряс-прас“ се случи на планинския връх, който е и средоточие на световното магическо поле, резултатът, ако не се заблуждавам, ще бъде изчезване на полето за… Бихте ли напомнил, господин Стибънс?

— За около две години.

— Тъй ли било? Сигурно ще можем да изкараме без магии някоя и друга годинка, а? — изрази надеждата си господин Въртел, като успя и да подскаже, че им предстои чудесен период.

— С цялото си уважение трябва да възразя — сопна се Пондър без никакво уважение, — че няма да можем. Моретата ще пресъхнат. Слънцето ще изгори и ще падне. А слоновете и костенурката вероятно ще бъдат погубени безвъзвратно.

— За някакви си две години ли?

— О, не. Ще се случи още в първите минути, господине. Разберете, че магията не се състои само от цветни светлини и огнени кълба. Тя поддържа целостта на света.

Във внезапната тишина гласът на Патриция прозвуча ясно и отчетливо.

— Някой знае ли изобщо нещо за Чингиз Коен? И някой може ли да ни обясни, защо преди да потегли от столицата си, той и хората му са отвлекли безобиден менестрел от нашето посолство там? Взривни вещества… да, съвсем във варварския дух… но за какво им е менестрел? Някой ще ми каже ли?

Толкова близо до Кори Селести вятърът направо хапеше. Средищната планина на света, която отдалеч приличаше на игла, се оказа дива зъбата каскада от върхове, катерещи се един върху друг. Централното възвишение се губеше в мъгла от снежни кристалчета, но преди това се точеше много километри нагоре. Слънцето искреше по снега. Неколцина престарели мъже се гушеха около огъня.

— Дано е прав за оная стълба от светлина — обади се Уили Момъка.

— Големи загубеняци ще излезем, ако я няма.

— Нали беше прав за грамаданския морж? — напомни

Тръкъл Простака.

— Туй пък кога беше?

— Не помниш ли как минахме по леда? И той кресна: „Внимавайте! Ей сегинка ще ни връхлети грамадански морж!“

— Да, бе.

Уили погледна към каменното острие. Вече усещаше въздуха по-разреден, а цветовете — по-наситени, все му се струваше, че пресегне ли се, ще пипне небето.

— Ей, някой знае ли нещо за клозет на върха?

— А, задължително си е да има — успокои го Калеб Изкормвача. — Ъхъ, май съм чувал нещо подобно. Божествената тоалетна.

— К’во?

Всички се обърнаха към някаква купчина кожи на колела. Ако човек знаеше какво вижда, гледката се превръщаше в овехтяла инвалидна количка, качена върху плъзгачи и покрита с парцаливи одеяла и животински кожи. Чифт очички се блещеха със зверска подозрителност изпод купчината.