Тери Пратчет - Последният герой (Легенда от Света на Диска)

Един орангутан се затътри покрай тях, понесъл смайващо количество книги под всяка мишница. Лорд Ветинари се загледа в маркучите, виещи се като змии от омнископа през отворената врата и по ливадата към… как беше?… Крилото по високоенергийна магия ли?

Помнеше и старото време, когато магьосниците бяха кльощави, настръхнали и лукави. Изобщо не биха позволили на някакъв си Принцип на несигурността да съществува дори за мъничко. „Как тъй няма да си сигурен — биха казали — дали не бъркаш? От несигурност се умира.“

Омнископът блесна и показа заснежено поле, а в далечината чернееха планини. Магьосникът на име Пондър Стибънс като че много се зарадва.

— Нали казахте, че можете да го намерите с това? — подхвърли Ветинари на Архиканцлера.

Пондър Стибънс се обърна към тях.

— Нямаме ли някоя вещ, която му е принадлежала? Нещо лично, което да е захвърлил? Бихме могли да го пъхнем в морфичния резонатор, него да свържем с омнископа и той веднага ще го засече.

— А какво стана с магическите кръгове и капещите свещи? — недоумяваше лорд Ветинари.

— Сър, те са за случаите, когато не бързаме — обясни Пондър.

— Опасявам се, че Коен Варварина не е прочут с навика да захвърля разни вещи — отбеляза Патрицият. — След него по-скоро остават трупове. Известно ни е само, че се е запътил към Кори Селести.

— Планината, разположена в Главината на света ли? Но с каква цел, сър?

— Надявах се, че вие ще ме осведомите, господин Стибънс. Именно затова съм тук. Библиотекарят пак мина покрай тях с нов товар книги. Друга типична реакция на магьосниците при сблъсък с ново и дори уникално положение беше надничането в библиотеките, за да проверят дали не се е случвало и преди. Лорд Ветинари смяташе, че подобни навици сериозно повишават шансовете за оцеляване. Защото при опасност по цял ден си кротуваш в сграда с извънредно дебели стени.

Отново погледна листчето в ръката си. Защо ли хората са такива тъпанари! Едно изречение прикова вниманието му: „Той твърди, че последният герой е длъжен да върне онова, което първият герой е откраднал.“

Разбира се, всички знаеха какво е откраднал първият герой.

Боговете си играят с човешките съдби. Очевидно е, че тези игри не са сложни, защото на боговете им липсва търпение.

А хитруването си е неразделна част от играта. Освен това боговете играят безмилостно. Защото загубата на всички вярващи за един бог е краят. Но оцелелият вярващ носи почести и допълнителна вяра. И който победи с най-много вярващи, продължава живота си.

Естествено сред вярващите може да има и други богове. Те вярват във вярата.

Винаги имаше започнати игри в Дънманифестин, божествената обител, разположена върху Кори Селести. Погледната отвън, тя приличаше на пренаселен град 3 3 Не са много религиите, които определят точно размерите на Небесата, но на планетата Земя в Откровението на Йоан (21 :16) те са описани като куб със страна 12 000 стадии. Тоест нищо и никакви 150 000 000 000 кубически километра. Дори да допуснем, че ангелите и останалият обслужващ персонал заемат поне две трети от този обем, остават към трийсетина хиляди кубически метра за всеки попаднал там човек. И то ако предположим, че вътре пускат всяко същество, което бихме могли да наречем „човек“, при условие че общият брой на хората надхвърли хилядократно живелите досега. Такова щедро разпределение на жизненото пространство подсказва, че там приемат и някои извънземни раси или — о, щастие! — не гонят домашните любимци. . Не всички богове живееха тук, защото мнозина от тях бяха свързани с определена страна, а по-незначителните божества — дори с определено дърво. Все пак това беше представителният им адрес. На това място окачаха своя метафизичен еквивалент на лъскавата месингова табела. Досущ като онези малки спретнати здания из най-тузарските квартали на големите градове — съдейки по табелите, всяко успява да побере поне сто и петдесет адвокати и счетоводители. Човек започва да се пита дали не ги слагат натъпкани по рафтове.

Твърде домашният вид на този град се дължеше на факта, че както хората се влияят от боговете, така и боговете се влияят от хората.

Повечето божества имаха човешки образ и подобие. Общо взето, хората не се отличават с развито въображение. Дори Офлър, Богът-крокодил, имаше само крокодилска глава. Помолете някого да си представи бог-животно и почти всеки път ще ви пробутат идеята за някакъв тип с отвратителна маска на главата. Човечеството е постигнало далеч повече в измислянето на демони, затова толкова са се развъдили напоследък.