Тери Пратчет - Последният герой (Легенда от Света на Диска)

А Леонард се захвана да изтърпи наказанието за своето високомерие. Жречеството на Анкх-Морпорк горещо одобряваше случката. Така се поддържа набожност у паството.

Затова лорд Ветинари се изненада, когато получи спешно известие само три седмици след описаните събития. Проби си път през тълпата и стигна до Храма на малките богове.

— Какво става тук? — остро попита свещениците, които надничаха през входа.

— Но това е… богохулство! — възкликна Хюнон Ридкъли.

— Защо? Какво е нарисувал?

— Проблемът не е в нарисуваното, милорд. Картините му са… изумителни. Но той ги завърши!

Когато виелиците забушуваха в планината, снегът мъждукаше в червено. Така беше през цялата зима, а когато задухаха пролетните ветрове, рубините заискриха под слънчевите лъчи. Никой не помни певеца. Песента остава.

© 2001 Тери Пратчет

© Владимир Зарков, превод от английски

Terry Pratchett

Last Hero, 2001

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/1801]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:50

В сравнение с, да речем, Републиканските пчели, които предпочитат да заседават, вместо да се роят, и имат навика да се застояват в кошера, където гласуват за по-големи дажби мед.

Тоест на всички магьосници, които признаваха Архиканцлер Ридкъли и биха се оставили той да ги предвожда.

Не са много религиите, които определят точно размерите на Небесата, но на планетата Земя в Откровението на Йоан (21 :16) те са описани като куб със страна 12 000 стадии. Тоест нищо и никакви 150 000 000 000 кубически километра. Дори да допуснем, че ангелите и останалият обслужващ персонал заемат поне две трети от този обем, остават към трийсетина хиляди кубически метра за всеки попаднал там човек. И то ако предположим, че вътре пускат всяко същество, което бихме могли да наречем „човек“, при условие че общият брой на хората надхвърли хилядократно живелите досега. Такова щедро разпределение на жизненото пространство подсказва, че там приемат и някои извънземни раси или — о, щастие! — не гонят домашните любимци.

Много неща, направени от архитекта и дизайнера на свободна практика Бергхолд Стътли Джонсън, по известен като Скапания Тъпанар Джонсън, бяха останали в аналите на Анкх-Морпорк, често в графата „Причина за смъртта“. Имаше единодушие по въпроса, че той е гений, стига да поразтеглиш смисъла на думата. Поне е ясно, че никой друг в света не би успял да създаде взривоопасна смес от обикновен пясък и вода. Джонсън твърдеше, че добрият дизайнер е способен на всичко. Точно така си беше в неговия случай.