Тери Пратчет - Последният герой (Легенда от Света на Диска)

Над световния кръг боговете продължават игрите си. И понякога забравят какво би станало, ако някоя пешка стигне от единия край на дъската до другия.

Мина малко време, докато мълвата плъзне из града, но скоро предводителите на по-влиятелните гилдии забързаха към Университета на групички от по двама-трима.

После и посланиците научиха новината. Навсякъде в града високите семафорни кули прекъснаха нескончаемата си задача да показват пазарни цени в останалия свят, изпратиха сигнал да бъдат освободени линиите за спешен трафик с най-висок приоритет и после известиха кратката прокоба на канцеларии и замъци по целия континент.

Беше кодирана, разбира се. Ако си научил новината за края на света, не би искал всеки друг да я узнае, нали?

Лорд Ветинари огледа седящите около масата. Много неща се бяха случили през последните часове.

— Ако ми позволите да обобщя, дами и господа… — подхвана той и гълчавата наоколо замря. — Според властите в Хунхун, столицата на Ахатовата империя, император Чингиз Коен, до неотдавна познат в света като Коен Варварина, вече е доближил обителта на боговете и носи устройство със значителна разрушителна мощ. Както се оказва, той има намерението — цитирам собствените му думи — „да върне откраднатото“. Накратко, молят ни да го възпрем.

— Защо пък ние? — обади се господин Богис, предводител на Гилдията на крадците. — Не е наш император!

— Доколкото разбирам, властите в Хунхун са убедени, че можем да се справим с всичко — осведоми го Патрицият. — Всеизвестни сме с нагласата си от типа „бум-бам-фрас, ще я оправим тая работа“.

— Коя работа?

Лорд Ветинари вдигна рамене.

— Този път става дума за спасението на света.

— Ама трябва да го спасим и за всички останали, нали? — заяде се господин Богис. — Дори за чужденците?

— Е, да. Няма начин да спасите само онова, което ви допада. Особеното в спасението на света, дами и господа, е запазването и на частите, които се намират под краката ви. Затова да се заемем с въпроса. Архиканцлер, има ли с какво да ни помогне магията?

— Няма. Нищо магическо не може да припари поне на стотина километра от планината — отвърна Ридкъли.

— А защо да не може?

— Поради същата причина, която не позволява да плавате с платноход в ураган. Там магията е прекалено силна. И претоварва всичко магическо. Вълшебно килимче би се разнищило насред полет.

— Или ще се превърне в броколи — предположи Деканът. — Или в малко томче поезия.

— Нима се опитвате да ни кажете, че не можем да стигнем там навреме?

— Ами… да. Именно. Естествено. Те вече доближават подножието на планината.

— И са герои — натърти господин Бетъридж от Гилдията на историците.

— Какъв по-точно е смисълът на думите ви? — въздъхна Патрицият.

— Много ги бива да правят онова, което им се иска.

— Но доколкото знам, те са и извънредно стари хора.

— Извънредно стари герои — уточни историкът. — Значи просто са натрупали богат опит в правенето на онова, което им се иска.

Лорд Ветинари въздъхна за пореден път. Не му харесваше да живее в свят на герои. Цивилизацията, каквито ще да са недостатъците й, е едно, а героите — съвсем друго.

— А какви по-точно са героичните дела на Коен Варварина? Моля ви да ме просветите.

— Е… нали се сещате… героични…

— И те са?…

— Битки с чудовища, победи над тирани, кражби на безценни съкровища, спасяване на девици… горе-долу това е — уклончиво изброи господин Бетъридж. — Знаете, де… Геройства.

— И кой по-конкретно определя чудовищността на чудовищата и тираничността на тираните? — попита на лорд Ветинари с глас, който изведнъж напомни за скалпел — не зловещ като замах на меч, но болезнено проникващ в уязвимите местенца.

Господин Бетъридж се размърда неловко на стола си.

— Ами… героят, предполагам.

— Аха… И кражбата на тези безценни съкровища… Ще ми се да се съсредоточим върху думата „кражба“. Повечето влиятелни религии не одобряват подобни постъпки, нали? Защо ли у мен се породи подозрението, че героят определя в какво се състои геройството му? Да речем, заявява: „Аз съм герой и щом съм те убил, значи си тъкмо подходящият човек да бъде убит от герой.“ По-накратко, бихме могли да окачествим героя като тип, угаждал на всяка своя прищявка, която по законен ще го прати зад решетките или ще го провеси да съхне, без краката му да опират до земята. Ние вероятно бихме предпочели думи като убийство, обир, грабеж и изнасилване. Правилно ли съм разбрал?